Катрин Кер - Магия за зора

Оуейн бързо се отдалечи, с вдигната високо глава и със стиснати челюсти. Клуна избухна в плач и побягна. Мадин помисли за момент дали да я последва, сетне реши, че и тя трябва да си получи урока.

Същата нощ откъм Южното море се зададе първият от продължителните, бръснещи зимни ветрове. Затворени вътре, без да имат каквото и да е друго забавление освен заровете и пивото, кралските гвардейци продължиха безпощадно да дразнят Оуейн. Мадин имаше чувството, че когато и да го видеха, другите гвардейци се гавреха с момчето. Задяваха го за Клуна, за битите и вече послушни кучета, за човек, който е бил толкова глупав, че да предизвика бард — и така нататък, и така нататък, и всяка глума все по-измъчена и немощна от предишната. Мадин допускаше, че арогантността на Оуейн от години е дразнила другите гвардейци; без съмнение те също му завиждаха. Освен това забеляза, че Карадок следи внимателно положението. Често, когато гаврите ставаха злобни, капитанът се намесваше и ги прекратяваше.

Накрая, на четвъртия ден, през който непрекъснато валеше, нещата стигнаха до своята развръзка. След вечеря, когато останалите сребърни кинжали отидоха в казармата, Карадок остана в голямата зала и задържа Мадин при себе си. Докопаха две половиници тъмно пиво от минаваща покрай тях слугиня и седнаха на отдалечено място в една чупка на стената, където почти не се забелязваха в сенките, но виждаха много ясно Оуейн, седнал накрая на една маса с гвардейци.

— Утре дяволската буря ще отмине — забеляза Карадок. — Надявам се някой друг да направи глупост, и то скоро. Така ще имат нов обект за подигравките си.

Стояха там около половин час, докато бардът на принца пееше и мъжествено се опитваше да надвиха смеха и приказките. Беше много шумно и Мадин така и не чу какво стана причина за сбиването. Изведнъж Оуейн и друго едно момче скочиха на крака и започнаха да крещят и от ярост не произнасяха думи. Карадок скочи и изтича, но беше твърдо късно. Другият посегна към меча си и го изтегли. Мадин едва успя да види движението на Оуейн. На светлината на факлите проблесна стомана; противникът му се олюля назад и от лицето му бликна кръв. Карадок го хвана за раменете и го положи на сламата тъкмо когато Мадин стигна до тях. Залата се разтресе от писъци и викове. Оуейн хвърли окървавения си меч на масата, гледаше втренчено, а устата му остана отворена от шока. Когато отзад го сграбчиха, той се отпусна в ръцете им. Мадин коленичи до Карадок и жертвата, от която струеше кръв.

— Лоша ли е раната?

— Рана ли? Той е мъртъв.

Мадин не можа да повярва на очите си, гледайки трупа на пода. С мигновени движения Оуейн беше нанесъл два удара и разсякъл наполовина лицето на момчето, а с обратното движение му беше срязал гърлото. С викове и псувни мъжете се струпаха наоколо; Карадок и Мадин им оставиха трупа и се измъкнаха от тълпата тъкмо навреме, за да видят как стражата извежда Оуейн от залата. Момчето плачеше.

— Ах, фъшкии! — изръмжа Карадок. — Прекалено добре върти това острие. Да беше друг, щях да го спра навреме. Ах, фъшкии!

— И то цял вонящ куп. Готов съм да се обзаложа, че дори не съзнаваше, че е убил човека, преди да те чуе да го казваш.

Карадок промърмори някаква недоловима ругатня под нос, сетне отиде да търси половиниците им.

Мина един много дълъг час, през който Мадин и Карадок чакаха сред изнервената тълпа да чуят каква е била присъдата на принц Кадлеу. Най-сетне двама пажове дотичаха със светнали очи да съобщят, че принцът е наредил Оуейн да бъде обесен на сутринта. Никой не смяташе присъдата за справедлива, тъй като другото момче беше изтеглило първо меч, но и никой не можеше да спори с принца. Същите хора, които бяха докарали Оуейн до неговото гневно избухване, сега говореха с чувство за вина и го защищаваха от всички останали, а слугините плачеха и казваха, че бил много красив, за да умре толкова млад. Карадок пиеше непрекъснато, докато внезапно не тресна половиницата си на масата.

— Не мога да го понеса! Какво мислиш, Мадо? Да измъкна ли врата на момчето от примката?

— Непременно, стига да можеш!

— Само гледай. Намери ми някой скапан паж.

След съответен подкуп пажът беше повече от готов да отиде при принца с молба за аудиенция. След няколко минути момчето се върна и ги отведе в една от приемните зали на краля, богато обзаведена стая с резбована дъбова мебелировка, дебели бардекски килими в синьо и зелено, и истинско стъкло на прозорците. Кадлеу стоеше до огнището с позлатена чашка медовина в ръка. Когато Мадин и Карадок коленичиха в краката му, той им кимна любезно.