Катрин Кер - Магия за зора

Отидоха в любимата кръчма на Снилин, но Саламандър избра маса, където можеше да опре гръб на стената и да вижда добре улицата от прозореца. Разчорлено русо момиче донесе половиници тъмно пиво, после се забави при тях, оглеждайки с копнеж Саламандър, докато Снилин не я отпрати, плясвайки я по задника.

— Тя не иска да види как работи езикът ти, гертдине. — Пиратът се засмя на собствената си шега. — И така, кога пристигна?

— Едва днес. Отседнали сме в хана на Думрик, защото когато съм в Слайт, предпочитам да стоя настрана.

— Прав си, това е добра идея. Какво те носи насам, ако мога да попитам?

— Е, виж, това е нещо много странно. Ще оценя твоя съвет по един въпрос. Търсим един друг сребърен кинжал, а когато отворих дума за него пред Думрик, той отклони въпроса. Не е необходимо да ми отговаряш, но можеш да ми кажеш дали да забравя за него и повече да не питам.

— Дадено.

— Името му е Родри от Аберуин.

— Дръж си езика. Дори не питай защо.

— Така и ще направя. — Саламандър сръга предупредително Джил в ребрата. — Благодаря ти.

Саламандър започна да бъбри със Снилин, а Джил седеше и кипеше мълчаливо над половиницата си. Искаше да извади меча, да заплаши с него, да мушка и съсича, докато измъкне истината от тези окаяници. Единствено простият факт, че ще трябва да се бие с няколко стотици души я караше да си мълчи. Саламандър поръча и плати за по още едно пиво, прие третото, което Снилин настоя да изпият, и го изгълта, но остана трезвен както само един елф може. Разказваше анекдот след анекдот, накара Снилин да се смее, докато не му потекоха сълзи, поръча още по пиво и скоро около него се накачулиха хора, за да слушат с удоволствие една невъзможна от гледна точка на анатомията история за ковача и дъщерята на мелничаря.

— И така чукът му се вдигал и падал — завърши Саламандър, — и наистина изправил подковата й.

Снилин виеше от смях и плесна по гърба Саламандър толкова силно, че едва не събори гертдина от пейката, сетне промърмори някакво извинение и го дръпна за раменете обратно. Гертдинът го прегърна приятелски и му прошепна нещо в ухото. Джил видя как отначало Снилин трепна, сетне прошепна нещо в отговор, но не можа да чуе нищо поради крясъците на пиратите, които искаха още анекдоти. Саламандър пусна Снилин и им направи удоволствието с още един виц, който беше дори по-мръсен от предишния.

Мина още час, преди да може да се измъкне от почитателите си, които му натикаха непочтено спечелени сребърници в ръцете. Упътиха се към своя хан. Джил вървеше малко зад него с ръка върху дръжката на меча си и внимаваше за джебчии. Когато свърнаха от главната улица, й направи знак да дойде при него.

— Е, имам лоши новини.

— Така ли? Какво попита Снилин?

— Хитрият Гилин с острия взор. — Саламандър й се ухили. — Никога не подценявай силата на доброто приятелство, неприличното веселие и всичко останало. Освен това използвах силата на изненадата и му дадох да разбере, че зная повече, отколкото той смята. Въпросът ми беше, дали някой е спечелил от нашия Родри, а отговорът се оказа да, около двайсет жълтици.

— Двайсет ли? Това е огромен лъд за сребърен кинжал. Те сигурно знаят, че е наследник на Аберуин.

— Лъд ли? Аха, ти не си разбрала. Не става дума за кръвен откуп, красива моя чучулиго, а просто за цена. Виждам, че си живял безгрижен и щастлив живот, Гило, далеч от злините и бедите, които жестоките хора причиняват на…

— Престани с дивотиите или ще ти прережа гърлото.

— Колко грубо се изразяваш, но ще ти кажа. По-малко дивотии, повече жестоки истини. Отвели са Родри в Бардек да го продадат като роб.

Джил отвори уста, но от нея не излезе звук.

— Боях се от нещо такова — продължи Саламандър. — Ето затова сме в прекрасния Слайт. Онзи, в чиято власт се намира Родри, изглежда страшно неприятна личност. Нали видя как Снилин трепна само като помисли за него, а мога да те уверя, че той не трепва лесно. Има много извратени слабости, но в тях не влиза страхливостта.

— Бардек! О, в името на всички адови ледове, как ще стигнем дотам? Последните кораби, които ще минат през океана, вече напускат Кермор. Докато се върнем там…

— … жестоката зима ще шиба Южното море и ще го доведе до лудост. Зная, зная. Имаме нужда от кораб. Способни сме да вървим, да препускаме, да тичаме и дори да танцуваме, но не можем нито едно от тези неща по водата. Твърде е далеч, за да плуваме дотам. Затова сега важното е да намерим кораб. А тук сме на място, където има кораби, все внимателно изтеглени на брега долу, в залива. А какво означава това за теб, гугутке моя?