Катрин Кер - Магия за зора

— Ти, пачавро малка! — обърна се Саламандър към Джил. — Не си по-свестен от момичетата, кълна се!

Двамина пирати сред тълпата посегнаха към мечовете си. Саламандър се изсмя и смехът му прозвуча като вълчи вой. После отново размаха ръце. Отекна гръм и изтрещя; вдигна се дим, във внезапно настъпилия мрак просветна синя светлина. Всички момичета се разпищяха и побягнаха към вратата; мъжете отстъпиха, стреснати. Саламандър се извъртя и метна една малка, но убедителна светкавица към вратата. С истерични писъци момичетата се върнаха бегом и се скриха в тълпата.

— Никой няма да си ходи! — обяви Саламандър. — Вие, глупаци с мръсни съзнания. Вие, вонящи и накацани от мухи буци свински лайна. Та кого сте тръгнали да обиждате така безочливо?

С грациозно махане на ръка Саламандър скочи на масата сред внезапно извил се виолетов пушек и започна да се смее — дълбок, музикален израз на задоволство, какъвто само човек с кръвта на елф в жилите си може да издаде. Задъхани и с побелели лица, пиратите и момичетата се струпаха в нишата на стената. Момичето, което предизвика цялата бъркотия, изпълзя на четири крака при тях.

— Така значи — Саламандър зловещо проточи думите си. — Свине! Лайна! Смятахте ме за бъбрив глупак, така ли? Обикновена играчка, която стои по-долу от вас, които тънете в похот и кръв! Ха! Та смее ли човек немощен да се появи по зловещите улици на Слайт? — замълча и се намръщи театрално на тълпата. — Стига да искам, мога да изпепеля тази воняща дяволска дупка до земята, а вие, копелета въшлясали, ще пълзите и ще се пържите в нея.

За илюстрация изстреля една светкавица по посока на буре с пиво, по чиято повърхност лумнаха пламъци. Момичетата писнаха отново; мъжете се хвърлиха напред; но огънят прогори дървото, пивото потече навън и го загаси, предизвиквайки острата воня на опърлен хмел.

— Някой да се съмнява в мощта ми? — продължи Саламандър.

Всички единодушно завъртяха глави в знак на отрицание. Саламандър сложи ръце на кръста си и се усмихна студено и жестоко.

— Е, добре, свине такива. Върнете се към гнусните си занимания, но помнете какво представлявам аз и се отнасяйте към мен с уважението, което заслужавам.

Скочи от масата и седна до Джил. Още известно време тишината изпълваше помещението, също както и остатъците от дима; след което бавно, един по един пиратите започнаха да шепнат, върнаха се при пивото си, а по-слабите духом се измъкнаха през вратата. Когато шумът се върна към нормалното си равнище, Саламандър прегърна Джил през рамото, привлече я към себе си и прошепна:

— Това би трябвало да им вдъхне дълбок, макар и краткотраен ужас, а? — и отново викна. — Момиче! Ела вземи тази обгоряла и воняща половиница и ми донеси прясно питие!

Кланяйки се, разтрепераното момиче се промъкна и грабна все още пушещата половиница с нагънат парцал в ръка. Когато донесе новата, направи кникс като дворцова дама, сетне позорно побягна. Саламандър вдигна чашата си за поздрав и отпи доста от нея.

— И така, неверни ми Гилин, научи урока си, нали?

— Наистина го научих. — Джил се чудеше дали да не го удуши заради всичко онова, което издрънка. — Но не зная кой точно.

Вестта за станалото се разнесе почти толкова бързо, както и деомерският огън на Саламандър. На малки групички пирати и граждани се появяваха на вратата или прозореца, подаваха глави вътре да погледнат Саламандър, сетне се дръпваха бързо и отминаваха. Накрая влезе с широка крачка Снилин и разтърси ръката на гертдина със сърдечен шумен смях. Както вече Саламандър бе имал възможността да отбележи, страхливостта не беше сред пороците му.

— Как се ругая за това, че изпуснах гледката — рече Снилин и седна, без да го канят. — Щях да изпитам удоволствие да видя как свинските му копелета бягат от теб, магьоснико.

— Ако някой пак ме ядоса, ще имаш тази възможност.

— А това е дяволски малко вероятно, освен ако, разбира се, не останеш дълго тук.

— Не, наистина нямам такива намерения. Всъщност, друже мой, може би си в състояние да ми помогнеш. Имам намерение да отида в Бардек, преди да е настъпила зимата. Познаваш ли някого, който отива там, преди тя да е дошла? Ще платя добри пари за пътуването.

Снилин даде знак да му донесат пиво и се замисли над въпроса.

— Абе, всъщност не зная да има такъв — рече накрая той. — Но можеш да убедиш Бутвин да те закара. За него е все едно дали ще зимува тук или в Пастур, а това лято не можа да направи много пари. Зависи колко си готов да дадеш.