Катрин Кер - Магия за зора

— Виж какво, това са пирати! Ако останем сами на вода с тези типове, кой ще им попречи да ни хванат и продадат като роби? Не мога съвсем сама да се справя с двайсет души.

— О, колко ти прилича скромността! Права си, разбира се, на пират вяра не бива да хващаш. Направил съм впечатление на въпросните пирати, но това не е достатъчно. Когато става дума за тези момчета, работа върши само едно — страхът. Хайде да отидем да хапнем, докато измисля някакъв план.

Хапнаха питки със сирене и пържен лук и се върнаха в центъра на града. По това време, когато слънцето залязваше, улиците на повечето градове ставаха тихи и се изпразваха, но тук имаше много хора навън, като някои от тях носеха фенери или факли и вървяха бързо, за да си вършат работата, други просто висяха по ъглите или в страничните улички, сякаш чакаха нещо. Мнозина водеха сиви магарета със самари на гърба и поводи, накичени с малки звънчета, които звънтяха като музика. Мракът се сгъстяваше, хладният морски бриз помиташе пред себе по-голямата част от вонята, а Слайт беше някак странно весел, като град, който се готви за празник, но в ума на Джил се въртеше само убийство. Тези привидно невинни хора бяха помогнали нейният Родри да бъде отпратен към ужасяващ Уирд и на нея й се щеше единствено да ги види мъртви. Всичко беше неестествено ярко и ясно — звънчетата отекваха като гонгове, факлите пламтяха като огромни огньове, запотените лица около нея изпъкваха и се раздуваха, обикновеният слънчев залез гореше като море от кръв. Внезапно Саламандър я хвана за ръката, здраво я разтърси и я дръпна, за да се усамотят, доколкото това беше възможно, в една тясна уличка.

— Какво ти има? — прошепна той. — Приличаш на самата смърт.

— Нима? О, богове — Джил прокара разтреперани длани по лицето си и пое дълбоко хладен въздух. — Не зная какво направих. Аз… мислех си за разни неща и отведнъж светът стана необикновен, както когато бях с Перин. Трябва да съм получила достъп до силата, без да го зная.

Саламандър простена под нос.

— Такова нещо е опасно, като да си призовала демон! Не можем да разговаряме по въпроса тук, затова се опитай да се овладееш.

Джил кимна и внезапно се почувства много уморена. Светът около нея остана обагрен с по-ярки от обикновените цветове, но иначе зрението й се успокои. Влязоха в някаква кръчма на един от ъглите на пазарния площад. Беше голяма и представляваше кръгло каменно помещение с необикновено висок таван. Когато момичето, което сервираше, им донесе пиво, Саламандър го попита защо заведението е толкова високо.

— О, просто момчетата се сбиха и събориха един фенер върху сламата. И пуф — изведнъж всичко пламна и подът на горния етаж отиде заедно с останалото.

— Сигурно е било великолепно забавление — рече Саламандър. — Извини ме за миг, Гило. Трябва да отида за малко отзад. — Щом Саламандър излезе от задната врата, момичето приседна на пейката до Джил. Беше хубавичко, на не повече от шестнайсет години, доколкото можеше да прецени под бардекския въглен, с който бяха изписани сините й очи. Русата й коса беше сресана на сложни къдрици, в които имаше забучени малки гребенчета от раковини по бардекска мода, но носеше две обикновени деверийски поли.

— Сигурно си бил много самотен по пътя с този бърборещ гертдин — рече то. — Какво ще кажеш за малко компания, Гило?

Джил се стресна прекалено силно, за да каже нещо. Една жена се беше хванала на нейното предрешване! Свикнала бе да заблуждава мъжете, но повечето жени веднага прозираха, че играе роля. Когато момичето положи ръка на бедрото й, тя се отдръпна стресната.

— Охо, стряскаш се значи, така ли? Гертдинът те нарича своя охрана, но съм готова да се обзаложа, че си и нещичко повече. Е, какво от това, нали разбираш, че не искам да те обиждам. Има такива мъже и това не ме смущава, винаги съм казвала, че си е тяхна работа — момичето замълча и се усмихна злобно. — Но пък ти си толкова млад и въобще. Не смяташ ли, че все пак поне веднъж трябва да опиташ и друг вид месце, а?

Прекалено объркана, за да заговори, Джил се огледа в отчаяние и установи, че около тях са се събрали зрители, един кръг от ухилени пирати и момичета. Внезапно някой прошепна предупреждение — Саламандър влизаше през задната врата.

— Какво означава всичко това? — Разигравайки бясно възмущение, гертдинът си проби път през тълпата. — Ти, кучко такава! Опитваш се да ловуваш из моите земи, така ли?

Бавно и театрално Саламандър вдигна ръка и посочи половиницата, която момичето все още държеше в дланите си. От пръстите му изскочи син огън, попадна върху половиницата и припламна, като накара пивото да вдигне пара и да възври. Момичето изпищя, хвърли я на масата и скочи, полите й се закачиха на пейката и я спънаха. Зрителите се отдръпнаха с псувни и крясъци.