Катрин Кер - Магия за зора

— Без съмнение, подходяща сума. Имам голямо и непреодолимо желание да видя отново Бардек, красивите палми, блестящите пясъци, богатите търговци и техните чували със злато и скъпоценности.

— Там човек като тебе може да направи добри пари. В името на косматите топки на Адовия властелин! Ти можеш сам да обереш цял керван!

— Предпочитам да измъквам с добро парите от лапите на търговците, но си съвсем прав за печалбата. Тъй както обичам да живея, не мога да мина евтино, а и това мое лисиче развива определено вкус към лукса. Наистина трябва да се съжалява, че младите момчета толкова лесно се покваряват.

Снилин се задави от смях, а Джил се зачуди чий врат би желала повече да пререже — неговия или на Саламандър.

— Но този Бутвин да внимава да не ни създава и най-малките неприятности — продължи гертдинът. — Мога да подпаля дърво с едно щракане с пръсти, разбираш ли. А както знаеш, корабите са направени от дърво.

Снилин млъкна и едновременно с това посивя.

— Виждам, че добре си ме разбрал — Саламандър се усмихна нежно. — Не бой се, ще се погрижа славният Бутвин също да го разбере. Къде можем да намерим този принц на океаните, кръвожадния морски лъв?

— В „Зеления папагал“, но наистина не бих го нарекъл така.

Бутвин беше един от най-високите мъже, които Джил някога бе виждала, а също и един от най-мършавите, като раменете му бяха също толкова тесни, както и бедрата. Имаше дълги, покрити с белези ръце, лицето му се оформяше само от остри ъгли и на него стърчеше дълъг, прещипан нос. По готовността, с която посрещна предложението на Саламандър, стана ясно, че не го бива много за пират. Каза, че притежавал опърпано, но годно за далечно плаване корабче, петнайсет момчета екипаж и всички те, поне така се закле той, били верни мъже, които не приказвали много. Саламандър се погрижи да осигури тази лоялност, като запали дърветата в огнището на кръчмата с едно махване на ръка. Когато пламъците лумнаха и обхванаха едрите цепеници, Бутвин пребледня.

— Направо в Бардек и никакво мотане насам-натам — рече пиратът, като преглътна с труд. — Толкова бързо и направо, колкото ни водят ветровете.

— Чудесно! — рече Саламандър. — Можем ли да натоварим конете, или трябва да продам нашите великолепни жребци?

— На твое място бих ги продал. Животните трудно понасят пътуването по море, а това не е голям търговски кораб. Освен това в Бардек човек може да си купи добри коне.

— Това е така. Кога ще отплаваме? Мразя да чакам.

— Утре, когато започне отливът. Това достатъчно скоро ли е?

— Достатъчно. Ще се срещнем на пристанището, докато е още тъмно.

Когато се върнаха в хана на Думрик, Джил и Саламандър установиха, че вестите са ги изпреварили. Един поновому сервилен Думрик им даде фенер и докато се качваха нагоре към стаята си, не спря да се кланя подобно на сврака, която пие вода. Още щом вратата беше добре залостена, Саламандър се срина на тюфлека и зави от смях, докато не се задави. Джил окачи фенера на един пирон, забит в стената, и гневно го загледа.

— О, богове — рече задавено Саламандър, когато намери сили отново да заговори. — Това наистина беше една от най-хубавите ми шеги, а трябва да ти кажа, че съм правил не една и две, Джил, гугутке моя.

— Не се и съмнявам — гласът на Джил беше леден.

— Аха — рече Саламандър, седна и обхвана колене с дългите си ръце, а усмивката изчезна от лицето му. — Започвам да си мисля, че си се притеснила от цялата измама, зловещите думи, пламтящите огньове и тъй нататък, но ако момчетата не ни смятат зли като тях — и също така опасни — няма да ни уважават, независимо колко намеци правим за деомера на мрака. Нямам желание, когато сме в открито море, някоя хубава нощ да ме упоят и да ме метнат през борда.

— Е, това е вярно, но — о, богове — защо беше цялото това представление? Защо просто не запали нещо и не ги заплаши?

— Джил — Саламандър я изгледа с укор в очите, — та това нямаше да е толкова забавно.

— Какво щели да правят? — Илейно беше толкова ядосан, че гръмотевичният му глас накара дървените капаци на прозорците да затрополят.

— Отиват в Бардек на пиратски кораб. — Невин все още не можеше да повярва на собствените си думи. — Онзи дърдорещ идиот елф ще води Джил в Бардек на пиратски кораб.

Илейно отвори и затвори устата си няколко пъти.

— Пийни малко медовина — рече Невин. — Обикновено не пия такова нещо, но тази вечер, по някаква странна причина, изпитвам нужда от нея.

Вече няколко нощи Блейн не можеше да спи. А когато го налегнеше безсънието, обикновено ставаше, обличаше се и бродеше из лабиринта от коридори на кралския дворец, питайки се защо си губи времето да стои в Дън Девери. Скоро трябваше да потегли на дълъг път до Кум Пекл, преди зимните снегове да са го затворили в кралския град далеч от дома. Точно тази нощ той се отправи почти целенасочено към апартамента на лорд Мадок и установи, че — както някак беше и очаквал — под вратата се виждаше светлина. Тъкмо се колебаеше и се чудеше дали да почука, вратата се отвори и на прага се показа Мадок с нощна риза над бригите си.