Катрин Кер - Магия за зора

— Свали си ботушите, момче, докато запаля огъня.

Усилието беше голямо и след него той едва намери сили да се пъхне под завивките. Унасяше се, когато в стаята влезе Илейно, корабният капитан, но както беше уморен, никакви разговори не бяха в състояние да му попречат да заспи.

— Не е нещо особено, нали? — рече Невин.

— И аз така казах, когато го видях за първи път. — Илейно поклати глава леко объркан. — Разбира се, след като дни наред те е мъчила морска болест, едва ли ще имаш добър външен вид.

— А и неотдавна са го пребили от бой. Виждаш, че му липсва зъб, пресните белези и прочее. Саламандър ми каза, че Родри го е спипал по пътя.

— Изненадан съм, че е все още жив.

— И аз. Саламандър нямаше представа защо Родри не го е убил, нито пък аз. Е, във всеки случай той е жив и представлява загадка, която трябва да решим. Погледни аурата му.

Илейно наведе глава на една страна, така че очите му да не фокусират добре, и започна да разглежда пространството около спящия Перин.

— Това е най-странното нещо, което съм виждал — рече бардекецът накрая. — Цветът е съвсем друг, а и вътрешните Звезди не са в равновесие. Наистина ли го смяташ за човешко същество?

— Какво? Че какво друго може да е?

— Нямам представа. Просто не съм виждал човешко същество с такава аура, нито пък елф или джудже.

— Съвсем си прав и по това си струва да се помисли. Ако е чужда душа, хваната в човешко тяло, това би обяснило много неща. За съжаление може и никога да не открием истината. Той е много болен.

— Мислиш ли, че можеш да го спасиш?

— Не зная. Чувствам се задължен да се опитам независимо от онова, което причини на Джил. В края на краищата той страда, а освен това ми се струва, че би трябвало да открием каквото можем за това странно същество. Но — о, богове — сега само още един товар ми липсва.

— Мислих по този въпрос. Ако имаш нужда от моята помощ, можем да презимуваме тук. Ще изпратя съобщение до жена ми по друг кораб.

Невин понечи да каже нещо, сетне се спря, чудейки се какво става с гласа му. Изведнъж осъзна, че още малко и ще се разплаче. Стреснат, Илейно сложи ръка на рамото му.

— Ще съм ти благодарен — изпелтечи най-накрая Невин. — О, богове, толкова съм уморен.

— Милорд Мадок, вече съвсем не зная какво мисли кралят — рече Блейн. — И ще призная, че това много ме наранява. Чудя се, дали пък не съм настоявал прекалено много или нещо от този род.

— Може и така да е. Негово величество е докачлив човек и ревнив по отношение на силната си воля — Мадок се поколеба, като през това време въртеше медовината в чашката си. — От друга страна смятам, че гуербрет Савил има по-голяма заслуга за студенината на Негово величество от вашата липса на такт.

Блейн трепна. Знаеше твърде добре, че не е изискан царедворец, но не му беше приятно да му го посочват. Седяха в удобната стая на Мадок, високо горе в един от спомагателните брохове на дворцовия комплекс. Освен два тапицирани стола, обикновената маса и голям мангал, който в момента пламтеше заради вечерния хлад, в основната стая имаше стенен рафт с двайсет и две книги на него. Блейн ги беше преброил с удивление — в живота си не беше виждал толкова много книги заедно извън храма на Ум.

— Е, сега и аз не бях тактичен, Ваша светлост — рече Мадок с усмивка на съжаление. — Извинявам се, но тази работа с вашия братовчед започва да ме притеснява. Мястото му е в Аберуин, но ако кралят не го върне… — Той разтвори ръце, изразявайки безпомощност.

— Точно така. Боя се да поискам друга аудиенция. Не желая да влоша още повече положението, ако вече съм раздразнил Негово величество. Трябва да кажа, че оценявам всичко, което направихте в моя услуга. Можете да разчитате на моята помощ винаги, когато имате нужда от нея.

— Благодаря, но деомерът има собствен голям интерес към нашия Родри.

— Така изглежда. — Блейн отпи от медовината, сетне сложи чашката на масата. Когато беше в двореца, предпочиташе да е трезвен и се пазеше. — Сигурно не мога да попитам защо.

— О, не. То всъщност не е тайна. Когато Родри е бил още момче, Невин е имал знамение за него. Уирдът на Елдид е Уирдът на Родри, нещо в този смисъл.

— Охо. — Блейн беше прекалено стреснат, за да може да каже нещо повече. — Охо.

Мадок се усмихна, стана, отиде нервно към прозореца и се загледа към нощното небе, набръчкано с облаци на светлината на останалата наполовина луна. В този миг той страшно напомни на Блейн за Невин, с изправената като на боец стойка и израза на очите, сякаш виждаше много повече, отколкото физически му позволяваше прозорецът. И отново гуербретът се почуди дали наистина Мадок не беше роднина на стареца. Преди се съмняваше, сега обаче роднинската връзка започваше да му изглежда вероятна.