Катрин Кер - Магия за зора

— Нищо подобно — намеси се тя. — Братството отговаря точно на названието си, група братя. Да си чувал за братя, които в душата си не са съперници? Да си срещал по-голям брат, който с готовност е споделял сладкишите с по-малкия? Ако си срещал такъв, то си видял нещо много рядко — човек, който ще стане светец.

Лицето на кръчмаря възстанови донякъде цвета си.

— Разбирам. Значи наистина искате този Родри…

— Ние си знаем защо, куче! — Саламандър го ритна в корема достатъчно силно, за да го накара да изпъшка. — Но ти не каза всичко, което знаеш, нали? Кажи ми сега или ще те омагьосам, и ще те накарам да скочиш от кея да се удавиш.

Избърсвайки си многократно устата с опакото на ръката си, той кимна в знак на съгласие, преглътна тежко и накрая заговори.

— Приказваха как ще го отведат в Слайт. Не зная защо. Но чух Бридин да споменава на двамата си спътници нещо за Слайт.

Името не означаваше нищо за Джил, но Саламандър изръмжа изненадан и с разбиране.

— Трябваше да се сетя — рече той. — Е, добре, куче. Заминавай в кучкарника. Но ако споменеш за нас на когото и да е…

— Няма! Заклевам се в боговете и на двата наши народа!

Треперещ, обсипан с едри капки пот, той с мъка се вдигна на крака и безсрамно побягна към вратата. Докато затваряше, Джил го чуваше как трополи по коридора.

— Слайт значи? — рече Саламандър с мрачен глас. — Лош знак, гълъбче, наистина лош знак.

— Къде е това? Не съм чувала за него.

— Не съм изненадан, тъй като малцина са чували. Но трябва да кажа, че наистина си вселила демоничен страх в сърцето на този страхливец. С какво пътувам, с отровна змия ли?

— Да се надяваме. Казват, че на отровните змии не им ставало нищо от змийска отрова — рече Джил, но се прекъсна, осенена от внезапна мисъл. — Питам се дали този човек вижда Ястреби навсякъде, защото някога им е пресякъл пътя. Тези белези…

— О, не е така. Забравям, че не знаеш много за Бардек. Без съмнение той е бил боец с нож. Там има такова забавление. Държиш в едната ръка нож, а около другата е омотан подплатен ръкав, който използваш като щит. Онзи, който първи нанесе рана, печели. Богатите си имат любимци и ги обсипват с подаръци. Това е вероятно пътят, по който нашият приятел е събрал пари за своята кръчма, но след като е в Дъното, вероятно не е пожънал истински успех или…

— О, богове! И свинска пръдня не давам за това! За всичко ли трябва да бърбориш по този начин?

— Ами, всъщност трябва, защото така ми минава и ме прави здрав като шут, а това е точно онова, което искам да мислят враговете ни за мен. Кой би приел на сериозно един шут и една пепелянка?

— Така да бъде. Ти бърбори, а аз ще съскам.

— Време е да побъбря на пристанището. Трябва да наемем кораб до Дън Мананан. Така ще стигнем по-бързо, отколкото да яздим през целия път, а там можем да си купим коне за остатъка от разстоянието.

— А къде отиваме?

— В Слайт, разбира се. О, красиво мое гълъбче, там те чака най-странна изненада.

Тъй като превеждането на самотен арестант по искане на Аберуин не стоеше начело в кралските приоритети, Перин гни няколко дни в кралския затвор, всеки от тях по-скучен от предишния. След като нямаше какво друго да прави, освен да спи и да плете различни фигурки от сламки, той едва ли не изпита щастие, когато една сутрин Мадок дойде и съобщи, че още този следобед ще потегли.

— Една галера слиза в Кермор с писма и на нея има място за конекрадец. Оттам те предавам на един търговски кораб. Не те съветвам да бягаш. Капитанът на кораба е внушителен мъж.

— О, е, а, не бих се тревожил на ваше място. Не мога да плувам.

— Добре, когато стигнеш в Аберуин, бъди честен с вуйчо ми и той ще види какво може да направи, за да ти се размине въжето.

— Предполагам, че би трябвало да ви благодаря, но някак не изпитвам такова желание.

За голяма негова изненада Мадок се разсмя наистина весело, после си отиде.

Пътуването надолу по реката беше бързо и безпроблемно и галерата стигна в Кермор тъкмо когато Джил и Саламандър го напускаха. Докато го предаваха на хората на гуербрета, Перин усети нейното присъствие, сетне почти веднага загуби следата й. Завлякоха го в дъна на гуербрет Ладоик, където прекара отвратителна нощ в мъничка килия, студена и влажна поради гъстата керморска мъгла. На сутринта за него дойдоха двама от войскарите на гуербрета, вързаха му ръцете зад гърба и го повлякоха към пристанището, а през цялото време всяка става го болеше и протестираше. На края на дълъг кей беше пристанал голям бардекски търговски кораб, с триъгълни платна и газещ плитко във водата. На дъската, прехвърлена на брега, стоеше един от най-едрите хора, които Перин някога бе виждал.