Катрин Кер - Магия за зора

Объркан като сгащена мечка, той поклати глава и изръмжа високо, след което пак започна да крачи напред-назад. Поне това пътуване по вода обясняваше защо, като сканираше, не намираше и следа от Родри. Ако са били достатъчно далеч от сушата, на майсторите на тъмния деомер не се е налагало да поставят печати над жертвата си, защото дори и най-големият майстор не може да сканира над големи водни маси и особено над океана. Огромната ефирна сила, която се излива и колебае, пречи на образите, както и заслонява всеки, искащ да се скрие — все едно да се опиташ да видиш през гъста мъгла или дим с обикновеното си зрение. Дотогава, докато Ястребите държаха Родри на няколко мили навътре в морето, нямаше деомер, който да го открие.

— Предполагам, че по някаква причина си играят с нас — отбеляза той пред тлъстото жълто гномче.

Гномчето се намръщи от усилие да мисли, сетне скочи на една дървена ракла и започна да чопли между пръстите на краката си.

— Имаме една надежда — продължи Невин. — Може би ще искат откуп за него или нещо такова. Ако е така, няма да го пипат с гадните си ръце, поне докато започнат преговорите.

Гномчето обърна глава, погледна го и кимна, за да покаже, че разбира. Тъй като точно това мъничко същество се въртеше около него от много години, то беше започнало да развива наченки на съзнание. Изведнъж се скова, после скочи на крака и посочи към вратата. Невин се обърна и точно тогава се почука и вътре влезе един паж.

— Милейди Ловиан иска да знае дали сте свободен, сър. Току-що пред портите се е появил Талид от Белглейд.

— Тогава повикай съпругата на гуербрета да стои край болния, а аз ще дойда веднага след като тя ме смени.

Невин промърмори под нос няколко подбрани псувни, подготвяйки се да застане срещу плетящия интриги лорд.

Когато влезе в голямата зала, видя за голямо свое облекчение, че Талид не беше единственият гостенин на почетната маса. Там, от дясната страна на тиерина, седеше лорд Слигин, въртеше пивото в половиницата си и гледаше ядно над нея към Талид. Пълен мъж с червено лице, с гъсти руси мустаци, на около трийсет и пет години, Слигин стана и нададе рев по посока на Невин.

— Ето те и теб, знахарю! Ела да влееш малко здрав смисъл в този дебелоглав глупак, който се пише благородник.

— Какво искате да кажете, милорд? — Талид мигом скочи на крака.

— Много добре знаеш, дяволе! Разпространяваш всички тези глупости за нашия Родри.

Другият отвори уста, погледна към Ловиан и отново я затвори. Невин изстина, питайки се дали Талид не е открил по някакъв начин тайната на произхода на Родри. Смътно усети, че от другата страна на залата Кълин стана и направи няколко стъпки в тяхна посока.

— Ще бъдете ли така добри да седнете и двамата? — рече Ловиан и в гласа й отекна звънът на стомана. — Какви глупости, Слигин?

— Че момчето е мъртво. — Слигин зае отново мястото си на пейката. — Не се опитвай да отречеш, Талид. Самият аз те чух, нали? Дрънкаше на турнира, който устрои Предир. Куп… ъ, глупости.

Талид трепна и бързо седна, като внимаваше да не срещне погледа на Ловиан.

— Ваша светлост, простете ми, ако съм ви причинил болка. В този ден бях пийнал малко повече и само се питах защо войскарите на краля не могат да намерят момчето, ако то все още е живо.

Слигин понечи гневно да го опровергае, но Невин положи здраво ръка на рамото му, за да го накара да си държи езика.

— Не се обиждам, милорд — Ловиан изглеждаше просто уморена и нищо повече. — Често съм се питала същото и аз. Невин, вземи да седнеш! Не понасям, когато всички вие кръжите наоколо.

— Извинете ме, Ваша светлост. — Той зае място до Слигин. — Доколкото може да се разбере, Родри активно се крие от гвардията на краля. Нямам представа защо.

По лицето на Талид пробяга странен израз, един намек за презрение, бързо потиснат. Слигин тресна половиницата си на масата, приведе се напред и се озъби:

— Изплюй камъчето, де. До гуша ми дойде от гадните ти усмивчици и увъртания. Изплюй камъчето!

— Само се питах, лорд Слигин, все пак защо не иска да бъде открит. Та той от години е сребърен кинжал, нали? Човек се чуди какво може да е направил?

Бавно и тържествено Слигин се изправи на крака.

— Нима обиждаш сина на милейди, и то точно пред нея?

— Не го обиждам. — Талид стана на крака и се обърна с лице към него. — Аз само казах какво ме учудва.

Кълин изникна внезапно и застана между двамата лордове, като направи изпълнени с уважение поклони, преди Ловиан да успее да се намеси.