Агата Кристи - Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)

— Полковник Клапъртън! — каза генерал Форбс.

Той изрече думите с нещо средно между изпръхтяване и изсумтяване.

Мис Ели Хендърсън се беше навела напред и един кичур от меката й прошарена коса се вееше пред лицето й. Очите й, тъмни и живи, блеснаха със злонамерена наслада.

— Има вид на истински войник! — изрече тя със злобен намек и прибра назад кичура от лицето си в очакване на резултата.

— Войник! — избухна генерал Форбс. Той подръпна военните си мустаци и почервеня в лицето като божур.

— Бил е в гвардията, нали? — промърмори мис Хендърсън, забивайки последната си стрела.

— Гвардията? Гвардията? Краставици на търкалета. Този тип е играл в мюзикхол! Факт! Записа се доброволец и във Франция броеше консерви сливи и ябълки. Фрицовете пуснаха една заблудена бомба и той се прибра вкъщи с рана в ръката. По някакъв начин попадна в болницата на лейди Карингтън.

— Значи така са се срещнали.

— Факт! Този тип е играл ролята на ранен герой. Лейди Карингтън няма ум в главата си, но има морета от пари. Старият Карингтън снабдяваше армията с боеприпаси. Тогава тя беше вдовица от шест месеца. Нашият човек я грабна за нула време. Тя му издейства място във Военното министерство. Полковник Клапъртън! Пфу! — изпухтя той.

— А преди войната е играл в мюзикхол — замислено изрече мис Хендърсън, опитвайки се да примири достойния белокос полковник Клапъртън с някакъв червенокос комедиант, изпълнител на весели песнички.

— Факт! — повтори генерал Форбс. — Научих го от стария Басингтън-Френч. А той го чул от стария Котърил Язовеца, който пък го научил от Паркър Дългоносия.

Мис Хендърсън кимна весело.

— Това, изглежда, решава въпроса! — каза тя.

Бегла усмивка се появи за миг на лицето на един дребен човечец, седнал до тях. Мис Хендърсън забеляза усмивката. Тя беше наблюдателна жена. Усмивката оценяваше иронията, съдържаща се в последната й забележка — ирония, която генералът изобщо не долови.

Самият генерал не забеляза усмивката. Той погледна часовника си, стана и каза:

— Малко движение. На кораб човек трябва да поддържа формата си — и премина на палубата през отворената врата.

Мис Хендърсън погледна човека, който се бе усмихнал. Този поглед беше предназначен да покаже, че тя е готова да завърже разговор със своя спътник.

— Доста е енергичен, нали? — рече дребният човечец.

— Обикаля палубата точно четирийсет и осем пъти — отговори мис Хендърсън. — Какъв стар клюкар! А казват, че ние, жените, сме обичали скандалите!

— Колко неучтиво!

— Французите са толкова учтиви — продължи мис Хендърсън. В гласа й прозвуча нотка на любопитство.

Дребният мъж откликна веднага:

— Аз съм белгиец, мадмоазел.

— О! Белгиец.

— Еркюл Поаро. На вашите услуги.

Името събуди някакъв спомен. Дали не го бе чувала преди?

— Харесва ли ви това пътуване, мосю Поаро?

— Откровено казано, не. Беше идиотщина да се оставя да ме склонят. Аз се отвращавам от la mer 27 27 Морето (фр.) — Б.пр. . То никога не е спокойно — дори за миг.

— Съгласете се, че сега е почти съвсем спокойно.

Мосю Поаро призна това неохотно:

— В този момент — да. Затова съм живнал малко. Отново проявявам интерес към това, което става около мен… Например впечатлен съм от вашия изключително умен подход към генерал Форбс.

— Искате да кажете… — започна мис Хендърсън и спря.

Еркюл Поаро кимна:

— От вашето умение да извличате същината на скандала. Възхитително!

Мис Хендърсън се разсмя без свян:

— Това за гвардията, нали? Знаех, че то ще накара стареца да запелтечи от яд. — Тя доверително се наведе напред. — Признавам, че обичам скандалите — колкото по-остри, толкова по-добре!

Поаро я погледна замислено — нейната тънка, добре запазена фигура, будните й тъмни очи, прошарената й коса; всяка жена на четиридесет и пет години би била доволна да изглежда като нея.

Ели каза изведнъж:

— Сетих се! Не сте ли вие известният детектив?

Поаро кимна:

— Много сте мила, мадмоазел. — Ала не направи опит да я опровергае.

— Колко вълнуващо — продължи мис Хендърсън. — И сега ли сте по „горещата следа“, както пишат в книгите? Да не би сред нас да се крие престъпник? Или задавам недискретни въпроси?

— Ни най-малко. Ни най-малко. Мъчително е да разочаровам вашите очаквания, но аз съм тук като всички останали — да се забавлявам.

Каза го с такъв мрачен глас, че мис Хендърсън се разсмя: