Агата Кристи - Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)

— Апартамент на четвъртия етаж е доста трудно нещо — каза Джими.

— Какво ще кажете за пожарната стълба? — попита Донован.

— Няма такава.

— Трябва да има — каза Джими. — Пететажна сграда трябва да има стълба, по която да се избяга в случай на пожар.

— И аз така казвам — подкрепи го Пат. — Но това, че трябва да я има, няма да ни помогне. Как ще си вляза в апартамента сега?

— Няма ли нещо такова, как му беше името — обади се Донован. — Нещо, по което търговците изпращат нагоре пържолите и брюкселското си зеле на своите клиенти?

— Товарен асансьор — подсказа Пат. — О, да, има, но той по-скоро прилича на телена кошница. А, чакайте… сетих се. Какво ще кажете за въглищния асансьор?

— Това вече е идея — каза Донован.

Милдред изрази съмнение.

— Изходът му ще бъде заключен — рече тя. — В кухнята на Пат, от вътрешната страна.

Но тази мисъл на Милдред беше веднага отхвърлена.

— Не вярвайте на това — рече Донован.

— Това е невъзможно в кухнята на Пат — добави Джими. — Пат никога не затваря и не заключва нищо.

— Не мисля, че е затворен — каза Пат. — Изкарах тази сутрин кофата за смет и съм сигурна, че не заключих капака след това; не мисля, че после съм се приближавала към него.

— Е, този факт ще се окаже полезен за тази вечер, но все пак, драга Пат, съм длъжен да ти напомня, че твоите лоши навици те излагат на опасността от крадци — на котките с два крака — всяка нощ.

Пат пренебрегна предупрежденията на Донован.

— Хайде — извика тя и се втурна надолу по стълбите. Другите я последваха. Пат ги преведе през тесен проход, натъпкан с детски колички, а оттам, през една врата, до шахтата на стълбището и ги поведе към десния асансьор. На него в момента имаше една кофа със смет. Донован я вдигна и стъпи внимателно на мястото на кофата. Сбърчи нос.

— Малко понамирисва — отбеляза той. — Но какво от това? Сам ли ще тръгна на това приключение или някой ще ме придружи?

— Аз идвам — каза Джими.

И стъпи на платформата до Донован.

— Предполагам, че асансьорът ще ме издържи — добави той със съмнение.

— Сигурно не тежиш повече от тон въглища — каза Пат, която никога не беше сигурна за таблицата на тегловните и мерните единици.

— Така или иначе скоро ще разберем това — изрече весело Донован и потегли въжето.

Раздаде се стържещ звук и двамата се изгубиха от очи.

— Това нещо издава ужасен звук — забеляза Джими, когато се понесоха в мрака. — Какво ще си помислят другите хора в тази сграда?

— Че сме призраци или крадци — отговори Донован. — Това въже се тегли доста трудно. Портиерът на „Фрайърс Маншънс“ вършел повече работа, отколкото съм очаквал. Джими, стари приятелю, броиш ли етажите?

— О, Господи! Не, забравих.

— Добре, че аз го правя. Този е третият, покрай който минаваме. Следващият е нашият.

— И сега, предполагам, ще установим, че всъщност Пат е заключила капака.

Но тези страхове се оказаха напразни. Дървената вратичка сама се отвори, щом я бутнаха. Донован и Джими пристъпиха в мастиления мрак на кухнята на Пат.

— За това шантаво нощно приключение трябваше да имаме фенерче! — възкликна Донован. — Ако познавам добре Пат, всичко тук е разхвърляно по пода и ние ще изпогазим чашите й, докато стигнем до ключа за осветлението. Не мърдай, Джими, от мястото си, преди да запаля лампата.

Той пое напред пипнешком и издаде едно „По дяволите!“, когато ръбът на кухненската маса се вряза ненадейно в ребрата му. Достигна ключа и в следващия миг нова ругатня отекна в мрака.

— Какво има? — попита Джими.

— Крушката не светва. Сигурно е изгоряла. Чакай малко. Ще запаля светлината във всекидневната.

Тази стая беше от другата страна на коридора. Джими чу как Донован минава през вратата и след миг се разнесоха нови проклятия. Джими също тръгна лека-полека през кухнята.

— Какво има?

— Не знам. Нощем стаите изглеждат като омагьосани. Всичко като че ли е на различно място. Столове и маси, където най-малко ги очакваш. О, по дяволите! Ето още един!

Но за щастие в този момент Джими напипа ключа за електричеството и го натисна надолу. В следващия миг двамата младежи се гледаха в безмълвен ужас.

Стаята не беше дневната на Пат. Те бяха сгрешили апартамента.

Преди всичко стаята беше около десет пъти по-претъпкана от дневната на Пат, което обясняваше защо Донован непрекъснато се беше блъскал в столове и маси. В средата на стаята имаше голяма кръгла маса с покривка от сукно, а на прозореца имаше една аспидистра 17 17 Азиатска момина сълза, „Семейно щастие“ — Б.пр. . Това беше такава стая, чийто собственик — младежите бяха сигурни — трудно ще приеме обясненията им защо са тук. С тих ужас те погледнаха към масата, на която имаше купчинка писма.