Дейвид Балдачи - Коледен експрес

— Доста находчиво. Известността е хубаво нещо.

— Ами да, те фермерите обичат жени с повече месце, та аз съм им тъкмо по вкуса — рече Роксан и се изправи. — Ако не ти идват идеи, защо не дойдеш с мен да обиколим вагоните? Ще те засърбят ръцете, обещавам ти.

След представлението на Роксан, когато момчетата от хора се върнаха по местата си, отец Кели влезе в салона и заговори Том. Към тях се присъедини и Макс. Оказа се, че свещеникът и режисьорът доста си приличат.

— И аз на млади години се готвех за расото — сподели Макс. — По-точно казано, майка ми го искаше. Записах се и в семинария, но не издържах. Липсваше ми подходящата нагласа. Пък и как да се откажа от жените? Простете, отче, но това е самата истина. Не беше трудно да взема решението. Макар че, ако бях дал обет, щях да си спестя милиони от издръжка на съпругите.

— В някакъв момент и аз се бях насочил към църквата — рече Том. — Ами ти, Кристобал, мислил ли си да ставаш свещеник?

— Като всеки евреин… — засмя се младежът.

Том смотолеви тихо „прощавай“ и отпи от чашата си.

— Аз пък съм заклет почитател на киното — обади се отец Кели. — Оценявам таланта ти, Макс. Гледал бях всички тъй наречени класически филми и по едно време си мислех, че тази работа е голям купон. Но после усетих, че истинското ми призвание е другаде, та се задълбах в тая посока, тъй да се каже. Но ако някой вземе да разправя, че свещениците не обръщат внимание на хубавите момичета, не му вярвайте. Просто това отстъпва на втори план.

В този момент в салона влезе Агнес Джоу. Беше облечена в празничен тоалет, който добре подхождаше на внушителната й фигура. Забеляза, че всички са пресушили чашите си, и предложи да им донесе по още едно питие. Когато се върна с подноса, мъжете посегнаха към джобовете си, за да възстановят сумата, но тя поклати глава.

— Аз черпя, приемете го като предколеден подарък.

— Бог да ви поживи за милите грижи — благослови я свещеникът.

Том зърна Херик Хигинс, все така взрян в мрака навън.

— Май ще излезеш прав, Херик — подвикна той, — тая вечер сигурно по-лесно ще заспя.

— Помни ми думата — отвърна старият железничар и се усмихна. После посочи навън. — С „Чийф“ най-бързо се стига до Западния бряг, по средна скорост само той може да съперничи на влаковете на изток. Някакви си четирийсет часа и си в Ел Ей, с десет по-малко от всеки влак на запад.

— Четирийсет часа! — възкликна Кристобал. — Бързи като стрела, а? За толкова време със самолет ще стигна до Австралия и ще се върна. — И той допълни коментара си с бодро „Ту-тууу!“

— Е, един влак-стрела не би бил излишен — засмя се добродушно Хигинс. — Равнинният терен е твърде подходящ, но има и трудни участъци. А не вярвам правителството да отпусне пари. В повечето страни по света отдавна са осъзнали ползата от високоскоростни железопътни коридори. Но човек трябва да е твърде далновиден, за да оцени възвръщаемостта от подобно начинание, а нашите управници не смятат, че влаковете имат голямо бъдеще. — И той отново посочи навън. — Този влак например следва старата линия „Санта Фе“ почти по цялото трасе. Минава през доста трудни терени. Додж Сити. Знаете ли, че там са снимали онзи телевизионен сериал „Дим на барут“.

— Дим на какво? — попита Кристобал.

— Твърде млад си, едва ли го знаеш.

— Май си прав.

— Качваме и доста възвишения, 2300 метра над морското равнище при прохода Ратон, при прохода Глориета слизаме малко по-ниско, а после се спускаме към каньона Апачи, но едва след като преминем Лас Вегас.

— Лас Вегас! — възкликна отец Кели. — Не знаех, че ще минаваме оттам. Ще има ли време да слезем за малко? — И той смутено се огледа. — О, аз не играя комар, дори не го харесвам, но от време на време си опитвам късмета на ротативните.

— Не става дума за града на порока, отче — обясни Хигинс. — Говорех за Лас Вегас, Ню Мексико. Там ще спрем веднага след прохода Ратон. А наблизо не се виждат нито неонови реклами, нито зали за комар.

Отец Кели изглеждаше разочарован.

— Май наистина има неща, които просто не ти е писано да преживееш.

— Аз имам по-интересно предложение — рече Макс. — Утре във влака ще имаме сватба, а младежът се нуждае от ергенско парти, което възнамерявам да организирам. Всички сте поканени. Всъщност присъствието ви е по-скоро задължително.

— Примамливо звучи — откликна свещеникът. — Напитки ще има ли?

— Отче — смигна му Макс, — купето ми е заредено догоре. Още два часа и почваме. Става ли?