Дейвид Балдачи - Коледен експрес

Том го погледна разочарован.

— Надявах се все пак нарочно да сме се озовали в един влак. И не само заради миналото.

— Е, аз определено нямах представа, че вие двамата се познавате. А само аз отговарям за резервациите при пътуване, не мистър Пауърс.

— Това ми звучи логично. И отново ти благодаря.

Мнителен като всеки журналист, Том не повярва докрай и затова потърси Реджина и под фалшив претекст я помоли да провери как точно стоят нещата. Тя изчезна в лабиринта на гарата, но скоро се върна.

— Проверих резервациите. Записано е, че мистър Пауърс и неговият екип трябвало да пътуват с по-ранния влак, но служителката от агенцията погрешно разбрала желанието им и не им запазила спални купета. Затова се качили на по-късния влак. Всичко наред ли е?

Том умело прикри разочарованието си.

— О, да, разбира се. Позволи ми да ти кажа, че пътуването с теб беше повече от приятно. Отсега нататък ще се возя на „Кап“ само с теб. А майка ти е невероятна, не съм срещал друга като нея.

Когато се върна в салона, Том завари Стив и Джули, изпаднали в паника. Свещеникът бе пристигнал, но шаферът и шаферката, техни приятели от колежа, вече семейство, тъкмо се били обадили. Претърпели пътна злополука някъде в заснежения Мичиган. Шаферът бил със счупен крак и лежал в болница, а съпругата му, естествено, нямало да го изостави за нищо на света.

— Нямаме нито шафер, нито шаферка — проплака Джули. — Знаех си, че все нещо ще се обърка. — Тя поклати глава и ето че погледът й попадна върху Елинор. — Съгласна ли сте да ми станете шаферка? Моля ви! Нали сме от един край. Сигурна съм, че ще ми помогнете. Моля ви!

В първия момент Елинор се сепна, но после даде съгласието си. Нима имаше избор?

Ето че и Стив се обърна към Том:

— Ако не бяхте ми се скарали във влака, може би изобщо нямаше да има сватба. Ще ми станете ли шафер?

Том погледна към Елинор и също даде съгласие. При което Елинор рязко се изправи и се отдалечи.

— Аз пък ще предам булката на младоженеца — обади се Макс. — Имам само синове, а никой от тях досега не е пожелал да се обвърже. И не разбирам защо.

Вероятно все още огорчен заради обещаното понижение на заплатата, Кристобал подхвърли.

— Нищо чудно да са научили някой и друг ценен урок от своя три пъти развеждан баща.

— Три пъти! — възкликна Мисти. — Аз също на три пъти съм била омъжена. Знаех си, че помежду ни има някаква по-особена връзка, Макс. Числата всичко предопределят.

В цялата ситуация Том откриваше влудяваща ирония. След толкова години най-сетне предстоеше да присъства на сватба заедно с Елинор. Само дето не се женеха те. Не знаеше да се смее ли, да плаче ли, или да иде да се хвърли в езерото Мичиган. В крайна сметка реши да поседне и да изчака тръгването на „Саутуест Чийф“.

„Саутуест Чийф“ представляваше дълга композиция с много вагони „Суперлайнер“ и блестящ снегорин пред локомотива. Том с изненада откри, че луксозните му покои са се смалили до тясно спално купе поради някаква грешка, която не можеше да бъде поправена, защото влакът беше пълен. Нещо напълно недопустимо при Кари Грант и Ева Мари Сейнт. Той се провря в заделената му кабинка и установи, че за този преход от три хиляди и петстотин километра ще трябва да ползва не само общия душ, но и общата тоалетна. Да се надпреварваш с непознати при всеки зов на природата, и то по протежение на цели осем щата — голям комфорт, няма що! Усети се, че започва да завижда на Марк Твен, който във всеки подобен момент просто скачал от дилижанса и притичвал зад някой кактус. През една врата от другата страна на пътеката се бе настанила Мисти — мънистената завеса трептеше, а мирисът на тамян вече гъделичкаше синусите му.

Появи се стюардът на вагона, за да го отметне в списъка. Въпросният Бари беше близо четирийсетгодишен мъж с внушителна физика, която очевидно поддържаше с редовни тренировки. Държеше се любезно и коректно, но след срещата с Реджина и още повече с Роксан Бари му се стори малко разочароващ.

Том реши да се обади на Лелия. Никой не вдигна и той си отдъхна с облекчение. Погледна си часовника. В Ел Ей беше ранен следобед. Записа се на секретаря, за да се извини за произшествието с Ерик, за недоразумението с гингивита и несъстоялия се педикюр.

За да разсее неприятните мисли, насочи вниманието си към кражбите. Почти всички купета в първа класа бяха опоскани, което не бе лишено от логика. С едно изключение: Агнес Джоу. Тя не се бе появила, когато полицаите приемаха жалбите, тъй че вероятно крадецът я бе пропуснал. Но защо? Освен ако самата Агнес Джоу не бе виновницата. От друга страна, изглеждаше глупаво от всички да откраднеш по нещо, а себе си да пропуснеш.