Дейвид Балдачи - Коледен експрес

— Ели…

Тя се обърна.

— Сега съм Елинор. Това също се промени.

Том се върна в салона, седна и се загледа в прелитащия пейзаж отвън. В Питсбърг „Кап“ спря да зареди цистерните с вода, но Том не се обади на Лелия, защото, макар да умееше да укротява змии и наперени адвокати, нямаше достатъчно кураж да се справи с озвучителката на Къпи, бобъра вълшебник, когато тя се чувстваше незаслужено обидена. Постара се да не мисли за Елинор, но не успя да я пропъди от ума си. „Кап“ бе наваксал част от закъснението, ала изоставаше от разписанието с повече от два часа. Най-сетне Том заспа от изтощение.

В пет и половина сутринта уредбата оживя с гласа на Тайрон.

— Добро утро, добро утро на всички, работа ни чака, неуморни пчелички. Благодаря, благодаря. — След което обяви, че влакът имал закъснение, но всички пътници ще получат своевременно топла закуска, а към нея безплатен концерт с любими песни на Елвис.

Том реши да използва по-широките душ-кабини на долното ниво, макар че се наложи да изчака. Човекът преди него беше забравил часовника си в съблекалнята, но Том го видя и догони заплеса още преди да е усетил липсата. В ресторанта закуси в компанията на отец Кели, който бе в чудесно настроение въпреки загубата на ценния кръст. По едно време той сниши глас и попита Том дали случайно не е видял някакъв гол истерик да се мотае из влака. Том отрече да е бил свидетел на подобно необичайно явление и любезно намекна, че на свещеника му е нужна повече почивка. Наблюдаваха изгрева на новия ден, когато наближиха Толидо, където влакът отново спря да вземе вода, а Рик от Толидо слезе и забърза към съпругата и две от децата си, дошли да го посрещнат. По-късно, когато навлязоха в необятните полета на Северна Индиана, през прозореца на салона Том видя кон да тегли шейна с цяло семейство в нея. Това извика спомена за един специален ден, който бе прекарал само с Елинор.

Бяха карали ски по едни от най-коварните склонове на Европа. В Австрия решиха да си починат от спускането по стръмнините, наеха си шейна с кочияш и цял ден обикаляха, обгърнати от искрящата белота на снега. Обядваха край запалената камина в истински замък, а по обратния път съзерцаваха пълната луна. Такъв ден никога не се забравя, а и нямаше надежда да се повтори. Никога повече. А сега не му се вярваше някога отново да се вози в шейна със същата тази жена.

Най-сетне, към единайсет и половина, „Кап“ пристигна в Чикаго, но не преди да се погрижи пътниците да бъдат допълнително нахранени заради закъснението. Влакът откачи експресния и пощенския вагон и след бавна маневра спря на гарата. Том понесе чантите си, благодари на Реджина и й даде щедър бакшиш.

— Май по-скоро аз съм ти длъжница — рече тя и двамата се прегърнаха. — По-късно ще дойда в чакалнята и ще те представя на мама, преди да се качиш на „Чийф“.

— Ако наистина си приличате, очаквам срещата с голямо нетърпение. — Някъде напред Том зърна Херик Хигинс. — Ето един наистина интересен човек. Колко жалко, че се е наложило да се пенсионира. Много обича влаковете.

— Херик не се е пенсионирал, уволниха го. Заради съкращения в бюджета, заедно с още двеста души. Жалко наистина. Той знае за влаковете повече от всеки друг. Сега пътува на свои разноски. Стига да има място, каним го в спалните помещения при нас. Тъжно, много тъжно.

Том махна на Макс и Кристобал и побърза да ги настигне.

— Научих, че снощи си имал интересни преживявания — рече Макс.

— Аз бих се изразил по друг начин — обади се Кристобал.

— Къде е Елинор? — попита Том.

— Избърза напред. — Макс изглеждаше разстроен. — Май се опитва да открие удобен полет до Ел Ей, което никак не ми е приятно. Не можеш ли да поговориш с нея, Том?

— Ако всъщност целиш да се заинати и да отлети — засмя се Том, — ще поговоря с нея, няма проблем. А иначе най-добре да не се меся.

Снегът заваля още по-силно и те побързаха да влязат на топло сред навалицата на Юниън Стейшън, Чикаго. Пътуването им с легендарния „Капитъл Лимитед“ беше приключило. Сега ги очакваше „Саутуест Чийф“ и още близо три хиляди и петстотин километра, ще рече, почти три пъти по-дълго разстояние от онова, което бяха изминали, с двайсет и шест спирки по пътя. Колкото и да е странно, Том се чувстваше готов на всичко. И както се оказа, ненапразно.

Чикагската Юниън Стейшън символизираше изумителните мащаби на града, в който се намираше; беше огромна и импозантна, на множество нива, с бюра за отдаване на коли под наем, павилиони за храни и всякакви други магазинчета, както и с дълги електрокари, които разкарваха пътниците насам-натам. Нашите познайници се насочиха към салона „Метрополитън“, откриха си свободно пространство и се настаниха. Том седеше като истукан, докато Кристобал проведе безброй телефонни разговори, а Макс хукна да търси Стив, Джули и разни други хора, за да уточнят последните подробности около сватбеното тържество. Елинор не се появи и накрая Макс изпрати Кристобал да я намери.