Дейвид Балдачи - Коледен експрес

— „Амтрак“ никога не е разполагала с достатъчно средства, за да купи релсите или да построи нови. Единственият й изход бе да се споразумее със собствениците. Така че, ако товарен влак бъде задържан или дерайлира, спираме и чакаме. Много често се случва, а ние не сме в състояние да направим каквото и да било. Извинете, непрекъснато казвам „ние“, по навик.

— Колко дълго сте работили в „Амтрак“?

— Понякога ми се струва, че там е минал целият ми живот. Всъщност вече работех по влаковете, когато компанията бе основана през седемдесет и първа. Железничар съм, тъй да се каже, от люлката, също като баща ми. Той работеше за „Юниън Пасифик“.

Хигинс погледна чашата с кафе на Том и се усмихна.

— Качи ли се на влак, първата нощ човек много трудно заспива, може дори да не мигне, но на втората нищо няма да е в състояние да ви събуди, повярвайте ми. — Мъжът погледна през прозореца. — Това е старата линия на „Би енд Оу“. Тя е построена върху трасето на някогашен платен частен път. Джордж Вашингтон имал акции в компанията, която притежавала пътя и събирала таксите. Често съм се питал какво би казал бащата на Америка, ако види как старият „Кап“ хвърчи напред-назад по същия този път. Но може и да не изкара още дълго. Пътническите влакове на далечни разстояния нямат много добро бъдеще. В правителството вече се говори за раздробяване на „Амтрак“, приватизация, разпродаване на Североизточния пробег.

— Америка е толкова огромна, че пътуването с влак не изглежда особено смислено.

Хигинс внимателно го изгледа.

— Прав сте. Придвижването с влак, имам предвид в сегашното му състояние, наистина изглежда безсмислено. Казват, че железниците само гълтали пари. На глава от населението харчим повече пари за влакове, отколкото за коли и самолети. Чудя се какъв ще е ефектът за околната среда, ако десет милиона изгарящи вредни газове коли бъдат премахнати от пътищата или пък някой и друг свръхшумен реактивен самолет престане да прелита над домовете на хората. Знаете ли например, че в Съединените щати за почистване на пътищата от убити животни се харчат повече пари, отколкото за пътнически влакове?

— Да, но железопътният превоз на пътници получава субсидии, за разлика от въздушните превозвачи.

— Да не би авиокомпаниите да са строили летищата? Те ли плащат за контрола на въздушния трафик? Всъщност авиокомпаниите са получили десетки милиарди долари от Чичо Сам и въпреки това печалбата им е нищожна. Магистралите прибират по осемдесет цента от всеки долар пътна такса, а ние продължаваме да строим пътища, да купуваме замърсяващи въздуха коли, за да се придвижваме по тия пътища. В резултат се получава едно огромно задръстване и зависимост от чуждестранния петрол. Ако „Амтрак“ започне да получава по един цент на всеки галон гориво, може да изгради железопътна система на световно ниво, но правителството и това не ни дава. Каква ирония само, железните пътища са създали тая страна. Свързали са изтока и запада и са превърнали Америка в център на света.

Хигинс отново си сложи шапката и със заучено движение я нагласи така, че кокардата да прилепне плътно на челото му.

— Разправят, че инженерите от „Боинг“, а може и друга компания да беше, разработват пътнически самолет, който ще може да лети с двайсет и осем хиляди километра в час. Така хората ще могат да работят в Европа и същия ден да се прибират у дома за вечеря.

— Примамливо изглежда.

— А, разбира се, ако ви интересува само крайната цел, а не самото пътуване. Навсякъде, където спира този влак, една малка част от Америка, една малка част от нашата страна се качва на него и ни поздравява. От опит съм научил, че повечето хора, които пътуват с влак, изобщо не се интересуват къде отиват. За тях е важно самото пътуване и хората, които срещат. Тъкмо затова влаковете са толкова популярни по Коледа. Хората се качват на тях, за да се срещнат със страната си по празниците. Търсят приятелство, добър човек, с когото да си поговорят. По влаковете хората не бързат, защото тяхното предназначение е съвсем друго. Това как може да се оцени в долари? Кое счетоводство е в състояние да го отчете?

Хигинс замълча, потърка брадичката си и се загледа в пода. Скоро вдигна очи и продължи.

— Не казвам, че пътуването с влак ще промени живота ви, нито че превозът на пътници някой ден ще носи много пари. Но колкото и да бързаме за някъде, защо да няма и влакове, в които просто да се отпуснем, да забавим темпото и поне за малко да бъдем самите себе си? Само за малко. Нима това е лошо?