Дейвид Балдачи - Коледен експрес

Елинор разтри слепоочията си.

— Странно, мислех, че съм го преодоляла. Съвсем отскоро се появи отново.

— Добре, схванах намека. Мога и друго място да си намеря, където да изпия кафето си и да помечтая за безграничните възможности, които ми предлага бъдещето.

— Недей, аз ще си отида.

— Виж — рече Том, — та ние не сме деца. Не би трябвало един толкова голям влак да пречи на съвместното ни съществуване, поне за известно време можем да го понесем.

— Каза го като наистина зрял човек.

— Понякога и аз имам просветления.

И двамата замълчаха, а „Кап“ ускори до близо 120 километра в час. Мракът никога не се е втурвал така целенасочено, каза си Том.

— Питах се — обади се Елинор — защо всъщност пътуваш с този влак. Винаги си държал да се придвижваш по възможно най-бързия начин.

— Нали ти казах, готвя се да опиша едно такова пътуване, а за целта не е зле да се кача на влак.

— И няма друга причина?

— А защо да има?

— Предполагам, защото твърде добре те познавам. Не си длъжен да ми казваш. Не ми дължиш обяснение.

Той се замисли за двойственото значение на последните й думи, за намека, че тя също не му дължи обяснение, но реши да не се задълбава. Наместо това й разказа за желанието на баща си и какво той самият смята да предприеме.

— Струва ми се, че баща ти ще узнае — тихо рече тя.

— Аз пък ще ти кажа, че какъвто съм мнителен, параноичен репортер и както навсякъде ми се привиждат тайни заговори, ми се натрапва мисълта, че твоето присъствие в този влак изглежда невероятно съвпадение.

— Трябваше вчера да се качим на „Капитъл Лимитед“. — Елинор си погледна часовника. — Но тъй като мина полунощ, по-скоро не вчера, а онзи ден. Очевидно Макс бе променил плановете си, защото пристигна във Вашингтон ден по-късно, така че се наложи да вземем твоя влак.

— Може би действително е съвпадение — сви рамене Том.

— Повярвай ми, ако знаех, че ще те срещна, нямаше да се кача.

— Толкова ли ти е неприятно?

— Виж, между нас просто не се получи, с милиони хора се случва. Някои просто не са създадени за брак.

— Аз съм се женил веднъж.

Елинор явно бе шокирана от новината.

— Какво? — заекна тя.

— Трая много кратко… Бракът ми… Почти не ми е останал спомен.

Елинор се изправи, едва сдържайки гнева си.

— Радвам се, че поне една жена си обичал достатъчно, за да й направиш предложение, независимо колко е продължило.

— Ели, не беше така, това бе най-погрешната стъпка в живота ми…

Тя му обърна гръб и излезе.

Той я проследи с поглед и в този момент влакът отново спря.

Том се изправи и се облегна на прозореца. „Всъщност и по-голяма глупост съм правил“, каза си съвсем тихо той.

— Какво става, по дяволите? Пеш щях по-бързо да стигна до Чикаго.

— Става това — отвърна някой, — че пред нас има товарен влак.

Том погледна по посока на гласа. В далечния ъгъл в тъмнината се очерта силуетът на мъж. Човекът се изправи и като че ли плавно се понесе към него. Том имаше чувството, че му предстои среща с Духа на отминалите Коледа, който идва да му предскаже какво му готви съдбата.

Когато човекът попадна в малкото светло петно край прозореца, Том си позволи да отдъхне. Мъжът беше висок и слаб, с посребрени коси, около шейсетгодишен, с красиви издължени черти. Очевидно в младостта му не една и две млади дами бяха си загубвали ума по него. Беше облечен с бяла риза, вратовръзка и панталони. На главата си носеше нещо като кондукторска шапка.

— В този влак ли работите? — попита Том с поглед към шапката.

— Не — отвърна мъжът, като я свали и протегна ръка. — Навремето работех тук. Сега съм пенсионер. Името ми е Херик Хигинс.

Том също се представи и двамата седнаха.

— Казвате, че пред нас има товарен влак. И защо не го махнат от пътя ни?

— Най-лесното обяснение би било, че „Амтрак“ не е собственик на железопътната линия. Тя е собственост на компанията за товарни превози, тъй че товарите получават приоритет.

— Сериозно ли говорите?

— „Амтрак“ не притежава нито една от линиите, по които се движи, с изключение на Североизточния пробег и някоя и друга малка отсечка. Когато частните компании се отказаха от пътническите линии, те си запазиха собствеността върху прокараните релси. Железопътният транспорт на товари носи големи приходи, за разлика от превоза на пътници. „Амтрак“ има споразумения с кого ли не. А нерядко логистиката причинява главоболия.

— Не че искам да обидя някого, но това не ми се струва най-подходящият начин да се управлява една линия.