Робърт Ранкин - Антипапата

— При Невил са скитници — довери Джим.

— Какво, скитници ли му бутат ръката?

— Не, просто му се явяват.

— О!

Двамата понечиха да отпият отново в мълчание, но установиха, че халбите им са празни. Спогледаха се объркани.

— Време е да вървя да си гледам работата — рече Джим и се изправи.

— Няма ли да останеш за още една? — попита Джон.

Невил, който се издигаше като титан из дълбините на избата, долови репликата; като барман той бе свикнал на всякакви изражения на неочакван шок.

— Още по едно от същото, момчета? — попита той.

— Две от същото — отвърна Джон.

Джим го погледна с открито съмнение.

— Десет шилинга и шест пенса — каза Невил, докато точеше две нови халби.

— Джим? — рече Джон.

— Джон? — рече Джим.

— Не знам как да се изразя, Джим.

Джим вдигна ръка, сякаш за благословия. Невил си помисли за един отвратителен миг, че онзи ще се прекръсти.

— Джон — рече Джим, — Джон, знам какво ще кажеш; ще кажеш, че би искал да ме почерпиш едно питие и че това ще ти достави удоволствие, тъй като доброто приятелство е като безценен скъпоценен камък. Ти ще ми кажеш всичко това, Джон, защото вече си го казвал и преди, а след като направиш тези красноречиви и обичливи бележки, ще започнеш да оплакваш жребия си, да проклинаш съдбата, че се отнася към теб по такъв подъл начин, че постоянно те измъчва и те малтретира, че те докарва до самия край на търпението, че по своя метафизичен и дяволски начин те лишава от изкараните честно и с пот на челото пенита, а след като направиш това, ще споделиш пълното си объркване, ще помолиш земята да се разтвори и да те погълне и евентуално ще пророниш някоя сълза, а след това, едва след това, ще помолиш, ще призовеш, ще поискаш и с върховно достойнство ще се обърнеш към мен да ти заема същите тези десет шилинга и шест пенса, наскоро споменати тук от нашия уважаван стопанин на бара.

— Знам, че тази молба за средства ще бъде направена по най-учтивия и красноречив начин и че злочестието, което ще изпиташ, ще бъде дълбоко и остро, и като имам всичко това предвид и факта, че Невил не се слави като човек, който дава на кредит, и че си моят най-благороден приятел и че опитът да пием и да избягаме без да платим ще хвърли петното на социален позор върху главите и на двама ни, аз с радост ще платя този ред.

По време на този речитатив Омали стоеше прав със склонена глава. Нищо повече не бе казано, а Невил получи своите десет шилинга и шест пенса по най-уважителен начин. Двамата изпиха халбите си, Джим се извини тихичко и изчезна в посока към букмейкърския пункт.

Невил пусна халбата на Джим в миялната машина и заговори тихо на замисления Омали:

— Добър приятел ти е този Джим Пули.

Джон кимна:

— Неведоми са пътищата Божии.

— Защо го каза?

— Ами… — тук Омали също изпи халбата си до дъно, — бях трогнат от думите на Джим за купуването на тези питиета, но странното за човек като него е, че изобщо не бе разбрал онова, което му бях рекъл.

— О, така ли? — рече Невил.

— Да — отвърна Джон. — Нямах намерение да му давам назаем пари за питие или за каквото и да е.

— Само исках да му спомена по най-дискретния начин, че ципът на панталона му е разкопчан, но вече няма защо да се безпокоя.

Джон Омали пожела на Невил всичко хубаво през остатъка от деня и излезе от бара.

Арчрой държеше под наем парцела най-близо до виадукта — беше му завещан преди пет години от един почти забравен чичо. Всяка вечер при подходящо време той идваше тук след дневна смяна във фабриката за чистачки и сядаше пред входа на бараката си да изпуши една лула и да обмисли случилото се през деня. Омали притежаваше два съседни парцела, след като спечели единия от съпруга на Пег от книжарницата, а старият Пийт държеше още един. Зад ъгъла бе необработеният парцел, някога принадлежал на Реймънд, който в един предишен епизод бе отвлечен в космоса от невидимите същества от Алфа Кентавър. Върху този парцел човек можеше да види цъфтежа на бурен живот.

Точно в тази топла пролетна вечер Арчрой си гледаше кефа, седнал върху празната щайга от портокали, пушейки любимата си смеска от тютюни и замислен върху това дали даваха награди за главите на цигани търговци на коли. Не че имаше нещо против тях по принцип, но в частност беше много гневен. Арчрой не беше само собственик на тази земя, той беше и женен мъж. Бракът на Арчрой бе мъглява работа — той работеше дневна смяна, а жена му — нощна. Пътищата им рядко се пресичаха. Омали смяташе, че това е идеалният брак и се молеше да си намери жена, която да се омъжи за него и веднага да замине на работа в чужбина.