Робърт Ранкин: Антипапата

Норман Хартнъл, майстор в местната фабрика за каучукови изделия (да не се бърка с другия Норман Хартнъл), заяви вчера в ексклузивно интервю за „Мъркюри“, че има намерението в близкото бъдеще да конструира специален морски апарат, чрез който да стане първият човек, прецапал от Англия до Франция. Господин Хартнъл (да не се бърка с другия Норман Хартнъл) заяви в ексклузивното си интервю пред „Мъркюри“ в отговор на въпроса за причината, породила идеята му: „Много приказки — на бунището.“ Господин Хартнъл е на 43 години.

— Какъв друг Норман Хартнъл? — запита се Джон Омали, чиито познания по модата се заключаваха в това непрекъснато да напъхва ризата в панталона си, независимо дали носеше сако или не. Още не се чуваше нищо за Норман, затова Омали дори си направи труда да звъни всекидневно в редакцията на „Брентфорд мъркюри“ за новини. Той не беше човек, когото лесно могат да излъжат за пари, и колкото повече време минаваше, толкова повече се убеждаваше, че каквито и планове да се крояха в тъпия череп на Норман, той, Омали, заслужаваше поне част от приходите, които щяха да дойдат от тяхното осъществяване.

— Аз прочетох онова за преплуването на Ламанша, от което започна всичко, нали така? — попита той.

Присъстващите в бара закимаха сериозно.

— Имаш моралното право — каза Невил.

— Трябва да сключите договор — добави Джим Пули.

— Той ти е длъжник — рече Арчрой.

Онази събота вестник „Брентфорд мъркюри“, който от няколко дни отказваше телефонните разговори на Джон Омали за своя сметка, обяви с тлъст и впечатляващ шрифт: „ПРЕЦАПВАЧЪТ ОТ БРЕНТФОРД ОБЯВЯВА ДЕНЯ.“ Омали зърна това сепващо заглавие иззад рамото на собственика на вестника и ахна, сякаш не можеше да повярва на очите си. „Ще обявява деня и още не ме е включил в тази работа!“

— Моля? — рече непознатият.

— Билети, моля — извика кондукторът на автобуса.

Омали, който стискаше в ръка толкова пари, колкото да си плати билета, или да си купи вестник „Брентфорд мъркюри“, извика:

— Спрете онова куче — и скочи от автобуса на първия светофар.

Седнал на излъсканата пейка пред библиотеката „Мемориъл“, той разгърна вестника. Под заглавието имаше снимка на Норман, противно ухилен, а под нея бе изписан текстът: „Всички пътища водят към Рим, казва смелият брентфордец.“

Омали зачете дописката абзац по абзац, като отчаяно търсеше да се захване за нещо съществено, което би довело до правни последици. Да, смелият брентфордец от месеци работел върху някакъв морски апарат, подходящ за изискванията му. Направил няколко неуспешни опита (Омали повдигна вежди при тази информация). Определил точния си курс чрез внимателно проучване на крайбрежната топография и подводните карти, които му заел Кралският морски музей. Взел под внимание пролетните приливи и отливи, теченията, промените в посоката на вятъра и дори рибните стада, които би могъл да срещне по пътя си. Бил сигурен в успеха. Получил картбланш от Кралския военноморски флот, който се съгласил да го ескортира с вертолет и торпеден катер, както и да поддържа връзка с него чрез някакви усъвършенствани и свръхсекретни уреди, които Норман се съгласил най-любезно да тества за флота по време на прецапването си до отсрещния бряг.

Смятало се, че това прекосяване ще постави началото на нова ера в международния транспорт. Задавал се истински златен век и без съмнение държателят на патента за тези водни крачни приспособления седеше буквално върху (или по-скоро в) баснословна златна мина, да не говорим за мястото му в историята. Омали изстена: „Баснословна златна мина“, този израз му хареса. Колкото повече четеше, толкова по-малко му се нравеше прочетеното и толкова по-измамен и по-яростен се чувстваше. Разходката през Ламанша бе планирана за следващата събота; щяха да я отразяват и двата телевизионни канала, а „Спортен свят“ щеше да я предава на живо. Същата вечер Норман щеше да гостува в шоуто на Ръсел Харти.

Омали накъса вестника на малки парченца и ги пръсна във всички посоки.

Разстоянието между библиотеката и книжарницата на Пег не е голямо, достатъчно е само човек да завие надясно по „Бремър роуд“, точно до футболното игрище, после наляво по булевард „Мейфкинг“ и пак наляво — по „Олбъни роуд“ и „Ийлинг роуд.“ Джон Омали взе това разстояние за време, което би накарало Роджър Банистър да окачи шпайковете си на стената. Спря се задъхан пред вратата и се опита да се успокои.

От магазина излязоха двамина пенсионери.