Робърт Ранкин - Антипапата

— Видя ли го да си тръгва?

— Кой да си тръгва? Не видях никого.

— Той… — Невил се надвеси над бара да погледне ръба на плота. Бронзът блестеше неизцапан, „девствен“ — такъв, какъвто си беше преди петнайсет минути, след като го бе полирал.

— Един скитник.

— Какъв скитник?

Невил си наля още един голям скоч и го ливна в гърлото си.

— Е, изобщо не съм виждал някакъв скитник — рече Джим Пули, — но мисля, че онова, което ще ти кажа, ще ти се види много смешно.

— Какво е то? — попита разтрепереният Невил.

— Ами, когато влязох тук преди малко, изпитах най-странно разкаяние и се почувствах така, сякаш ми се искаше да се прекръстя.

Стържещо звънче, свирене на спирачки, изтрополяване на предното колело върху бордюра, след което последва сърдечното „Здрасти, О’Силвър!“ и Джон Омали пристигна в „Летящия лебед.“

— Ти ще стоиш тук и ще се радваш на слънцето, аз ще дойда след малко — рече той на велосипеда си и с жизнерадостното „Господ да пази всички тук, ще взема пайнт «Лардж», моля, Невил“, нахлу в бара.

Невил внимателно наблюдаваше приближаването му и със задоволство забеляза, че Омали не проявяваше склонност да се прекръства. Невил наточи на ирландеца пайнта му и се усмихна доволно, докато Омали подаваше точните пари през бара.

— Как си, Джим? — попита Омали.

— Чувствам, че се задава голямата печалба — довери се на висок глас Пули.

— Е, след като това е факт, тогава си голям късметлия.

Омали пое халбата си и на три глътки я преполови.

— Днес закъсня — рече Пули, колкото да поддържа разговора.

— Имах малък проблем с колелото, докато бях на градината. Марчънт и аз нещо не се разбираме.

Пули кимна.

— Твоето колело Марчънт ще се почувства по-добре, ако го посмазваш от време на време с „Три в едно“ и евентуално го водиш понякога на специалист.

— Вярно, старото момче вече не е онова, което беше. Наложи се да го заплаша с преждевременно погребение, преди да разбера, че се нуждае от нови накладки на предните спирачки и лепенка на задната гума.

— Сегашните велосипеди не са като предишните — рече Джим. След което допи халбата си. — Тоя вече е взел-дал.

— Май е така — каза Джон Омали.

— Чий ред е? — попита Джим.

— А чий беше предният? — отвърна Джон.

Джим Пули се почеса по главата:

— Ей сега ме хвана натясно.

— Мисля, че двамата си платихте поотделно — каза Невил, който бе чувал подобни спорове да продължават с часове, преди някой от юначагите да рухне от непосилното напрежение.

— Заеми ми една лира, Джон — рече Джим Пули.

— Я не ме бъзикай, бе момче — отвърна другият.

— Е, хайде, нека бъдат десет шилинга.

— Ще го наречем добър опит и веднага ще забраним.

Джим Пули с неудоволствие се потупа по джобовете и за изненада на всички присъстващи извади банкнота от една лира. Невил наточи на Джим още един пайнт и след като взе банкнотата с две ръце я отнесе с благоговение до касата, където я положи като току-що починал мъртвец. Джим Пули преброи веднъж, а после още веднъж рестото си. Ужасяващата информация, че Джим държеше в джобовете си стойността на още два пайнта бира, накара Омали да бъде по-общителен отвсякога.

— Е, как вървят нещата, Джим? — попита ирландецът, без да може да откъсне поглед от джобчетата на жилетката на Пули.

— Имам известни проблеми с паричните потоци — отвърна Пули. — Всъщност на път съм да платя няколко важни и с изтичащи срокове дългове, които ако не бъдат платени на минутата, ще поставят под угроза широко известни политически фигури.

— Аха, ти винаги си бил човек със силно социално съзнание, Джим.

Пули кимна мъдро:

— Ти самият си човек с изключителни възприятия, Джон.

— Знам как да се изразя ясно — рече Джон Омали.

— Да, за това те бива.

Докато се водеше този вълнуващ разговор, Невил, който дотогава бе убеден, че злощастният скитник изобщо не бе напускал „Летящия лебед“, а че се криеше някъде вътре в очакване на часа на затваряне, за да омаскари ръба на барплота, че се мотаеше някъде из бара, и затова оглеждаше с присвити очи тъмните ъгли и тавана на помещението. И изведнъж доби усещането, че някой го наблюдава.

— Ще ида да проверя помпите — промърмори той и изчезна по стъпалата към избата.

Пули и Омали известно време посръбваха в мълчание.

— Той има видения — рече Джим.

— Така ли? — каза Джон. — Един мой чичо имаше видения. Твърдеше, че някакво грамадно прасе на име Черния Тони го издебвало и бутало ръката му, докато попълвал фишовете си за конните надбягвания — хвърляше вината за калпавите си резултати върху прасето, тоя мой чичо.