Робърт Ранкин - Антипапата

— Добре тогава — рече Омали, — щом е така, мисля, че все още имаме време да ударим по едно-две питиета.

Професор Слокъм се усмихна широко и рече:

— За мен ще е удоволствие да пийна нещо за твоя сметка, Джон.

— По едно малко шери — рече отец Мойти, — или по едно голямо, поради случая.

Докато влизаха в заведението, Пули усети ръката на Арчрой върху раменете си.

— Една минутка, Джим — рече той. — Бих искал да разменя няколко думи с теб.

Джим се обърна към измокрения до кости самурай. Дъждът бе измил боята от веждите му и те бяха виснали досущ като кучешки над очите му.

— Тези белите панталони за крикет, дето ги носиш — продължи Арчрой, — и този уникален модел на пуловера ти, що ми се струва, че съм ги виждал някъде?

Джим отстъпи назад под дъжда.

— Хайде, хайде, Арчрой — рече той, — сигурно грешиш, мога да ти обясня всичко.

И след тези думи Джим Пули си плю на петите и хукна.

Към два часа и половина след полунощ бурята отмина. Всички докове в околността на Брентфорд тънеха в мълчание. Жълтата светлина на уличните лампи се отразяваше в големите локви, а тук-там под стрехите на складовете изгукваше някой мокър гълъб. След подобна буря тишината притежаваше някакво странно качество, в блестящите улици имаше нещо до болка познато, някаква белота струеше от силно заоблаченото небе.

На фона на почукването на развалените капчуци и на гъргоренето на водата в каналите над пустите улици отекваше кухо един друг звук. Въртеше се тежкият чугунен капак на шахта върху един от блестящите от дъжда тротоари. Капакът бавно се повдигаше с няколко сантиметра, след което се стоварваше отново на мястото си. Най-накрая се издигна отново и с оглушително издрънчаване падна настрани.

От тъмната дупка под него се появи ръка. Ужасно обгорена, останала без нокти тя задраска по мократа настилка, докато намери най-сетне опора. След това от мрака се появи лакът, обвит в нещо, което някога очевидно е било ръкав на разкошна дреха, сега — окъсан и мръсен парцал.

Малко по-късно собственикът на ръката и лакътя — злокобен скитник с най-ужасен вид и жалки обуща — се изкатери на улицата. Придърпа капака на шахтата отново на мястото му и седна върху него, тежко задъхан. Цялата му глава бе в рани от изгаряния, тук и там по някой мършав кичур коса бе прилепнал към изранения му череп. Две кървавочервени очи блестяха зловещо изпод изгорелите вежди. Направи немощен опит да се изправи, но се свлече отново върху капака на шахтата с тъп, отекващ звук. Ореол от съвсем слаба светлина го обграждаше, докато тялото му се люшкаше напред-назад и вдигаше лека пара.

Едва доловим звук достигна до ушите му — тихо съскане. Той вдигна кървавочервените си очи и рязко обърна глава настрани. Иззад ъгъла на улицата се появи боядисан в яркожълто камион. На покрива на кабината му се въртеше оранжев „буркан“ и светлината му присвяткваше по пустите улици. Беше общинската кола за смет и на предната седалка, скрит зад тъмните прозорци седеше Противния Тони Уоткинс.

Той забеляза приклекналия върху капака скитник, облечен в останките от някога красив костюм. Видя слабия ореол, който го обгръщаше, навярно дължащ се на някакъв светлинен ефект, и ръката му посегна към ръчката на водните струйници. Когато камионът наближи, скитникът вдигна ръка. Взря се в предното стъкло и от гърлото му се изтръгна нисък вик, а по зловещото му лице пробяга сянката на ужаса. Ала колата се носеше към него, а от нямото гърло на шофьора й се носеше беззвучен смях. Водните струи връхлетяха скитника, след което жълтият камион отмина в нощта.

Противния Тони погледна в страничното огледало, за да види свършеното, ала улицата беше пуста. Нищо не бе останало, освен локва кърваво оцветена вода, която присветна за миг-два и след това замръкна в тъмата.

От сенките на наблизо разположен вход един ниско подстриган мъж огледа усмихнат улицата. Изгледа как жълтата кола зави зад ъгъла, излезе от сенките и се изправи, вгледан в кърваво оцветената локва. С палеца на десния си крак нарисува рунически символ върху мократа настилка. Тя също избледня и ниско остриганият мъж се загърна в одеянията си, обърна се кръгом и потъна в нощта.

За пореден път пролетта се спуска над Брентфорд. Нещатният барман Невил вдига резетата на вратата на „Лебеда“ и оглежда „Ийлинг роуд.“ За щастие по улицата не се мяркат грозни скитници. Стария Пийт излиза от книжарницата на Норман, следван по петите от кучето си Чипс. Пули се е разположил на пейката си и разглежда вестниците за конните надбягвания, а Омали тъкмо се размърдва в гнезденцето си; стиснал глава от махмурлук, той си шепне нещо на келтски.