Робърт Ранкин - Антипапата

И тогава, въпреки безспирния леден порив, нисък тътен нахлу в мисията, изригващ сякаш от най-дълбоките недра на Земята. Трусът пробяга по пода, разклати яките свещници и разпиля свещите. Омали усети засилващите се под краката му вибрации и знаеше къде бе изпитвал нещо подобно: през онази нощ на улица „Спрайт“, когато Соуп Дистант бе демонстрирал злополучния си акт на вътрешно отваряне на портите.

Потопът бе повдигнал нивото на Темза, водите бяха прехвърлили вратите на шлюзовете и се бяха излели в пресъхналия канал. Оттам водата нахлуваше в подземния лабиринт на Соуп, който сто на сто минаваше право под мисията.

Грамадните и зле построени колони трепереха и фигурата на подиума вдигна глава — върху зловещото му лице бе изписано ужасено изражение. В един миг силата му се поколеба и това бе мигът, който бе напълно достатъчен. Освободено от приковаващата го сила, паството се втурна обезумяло да бяга, хората се блъскаха през изходната врата и бързаха да прекосят имението „Бътс“. Започнаха да падат изписани с фрески парчета мазилка. Върху пода близо до вратата се появи голяма пукнатина, която бързо се удължи върху мозайката чак до подиума. Папа Александър VI отстъпи назад и се подготви да приложи силата си, за да спре рухването на своя Ватикан.

Отец Мойти се изправи неуверено. Подът се движеше под краката му, парчета от него се откъсваха и цамбурваха в пенещата се вода, която клокочеше долу. Арчрой подхвана църковния си другар и двамата се вторачиха във фигурата върху подиума.

Пули и Омали се мъчеха да вдигнат падналия професор Слокъм, който изглеждаше съвсем близо до смъртта.

— Не се безпокойте за мен — рече задъхано старикът, — неговата сила вече намаля, удряйте сега, докато не е станало късно.

Пули залази по пода да търси половинката си тухла, която бе изчезнала заедно с изтръгнатото му наметало. Омали, който през цялото време бе стискал своята така, както удавникът стиска прословутата сламка, я извади на светло.

За съжаление Омали не бе точен стрелец с половинки тухли; ако бе трезвен, може би щеше да се прицели далеч по-точно. Зле насочената му „ракета“ прелетя през въздуха на няколко стъпки от червената фигура, удари един от свещниците и покоси редица свещи. Те паднаха върху един от тъканите гоблени и го подпалиха.

Червената фигура се изви назад, тъй като пламъците вече бяха близо до него. Арчрой напредваше откъм залата, плешивата му глава проблясваше като неонова реклама сред присвяткващите мълнии. Дъждът се лееше през вратата и водите под пода ревяха оглушително.

И последните богомолци отдавна бяха избягали. Папа Александър VI бе насаме със своите мъчители. Всички те, един по един, щяха да умрат за своето богохулство. Старикът, който пълзеше по рушащия се под, коленичилият млад свещеник, двамината, които се спотайваха в сенките и маниакът с кимоното. Той щеше да е първи.

Арчрой скочи на подиума и се изправи срещу пламтящия гигант.

— Хайде, ела да си получиш своето — рече подигравателно той, — ела и си вземи…

Думите замръзнаха в гърлото му, когато гигантът вдигна ръка. Арчрой остана като вкопан на мястото си. Върху лицето му се изписа изражение на зловеща обърканост, докато се мъчеше да преодолее силата, която го заобикаляше.

Професор Слокъм бе приближил отец Мойти, подаде му старинната си черна книга и рече.

— Чети с мен.

Папа Александър VI се извърна доволен от източната статуя върху подиума. Вдигна високо ръце и от пръстите му блеснаха лъчи от светлина, които пронизаха залата и удариха двамината мъже. Ала нищо не се случи. Професора и младият свещеник продължаваха да четат древната формула и макар бурята да поглъщаше думите им, ефектът бе очевиден. Устните им се движеха в унисон и мълвяха заклинанието сричка по сричка. Папа Александър сбърчи чело и увеличи силата си, светлината, излъчвана от ръцете му заля залата. Очите му горяха, а тялото му потрепваше и се тресеше.

Пръстите на Пули се свиха около половинката тухла.

Гигантът се вдърви, концентрирайки и последната си унция енергия върху двамината. Ъгълчетата на старинната книга започнаха да тлеят, лицето на отец Мойти плувна в пот, а ноктите на професор Слокъм пращяха изгорели. Тогава Джим Пули хвърли своята половинка тухла.

„Снарядът“ улучи гиганта точно между пламтящите очи. Той бе насочил цялата си енергия в нападение и бе оставил твърде малко от нея за своята защита. Залитна назад, размахал ръце, и лъчите закръстосваха мисията, досущ като два противосамолетни прожектора. Тогава една друга фигура прекоси подиума. Беше капитан Карсън, стиснал в ръце две големи, горящи свещи.