Силвия Кристъл - Пратеникът от езерото Гарда

Гълъбина остави слушалката на мястото й. Не беше изключено Делийски да е надушил как стоят нещата. И да играе успешно ролята на тънещ в неведение. Тя прехапа устни. Щеше да е ужасно нелепо да го събуди посред нощ, за да му съобщи подробност, която началникът вече знае.

Психоложката грабна слушалката и набра трескаво номера. Съществуваше само един начин да разбере. Като го попита направо. Без намеци и заобиколки.

Чу звъна и преглътна. Никога не си бе преставала, че ще застане срещу Гаврил. Но Герев сам я принуди да вземе това решение.

В ухото й прозвуча сънлив глас. Гълъбина Гъдева стисна устни.

Ако Герев беше извършил онова, в което го подозираше, се налагаше да бъде наказан. А заедно с наказанието трябваше да плати и за терзанията, които й бе причинил през всичките тези години.

— Не чу ли какво каза докторката? Най-малко още седмица не бива да излизам от къщи. — Дарко издърпа завивката над главата си. Гаврил се зае да подрежда разхвърлените по столовете дрехи.

— Ако слушаш всичко, каквото говорят жените, вечно ще си на легло. — Той отметна одеялото от вкочанясалото тяло на момчето и отвори широко прозореца. В стаята нахлу влажен леден въздух.

— Самият ти настояваше да съм на специален режим, забрави ли? — Дарко потрепери и придърпа отново завивката към брадичката си.

— Не искам да те тревожа, но изглеждаш удивително здрав. Мисля, че само си измисляш поводи, за да отървеш дневната дажба работа във фермата.

— Няма такова нещо — сопна се обидено младежът. — Знаеш, че винаги пристигам в градините преди теб.

— Знам. Затова ставай, че времето не чака.

Дарко се размърда под юргана.

— Защо не поразбуташ оня приятел Роко? Така и така не прави друго, освен да се излежава, да изпразва чиниите и да се мотае в краката ни.

Гаврил спря да подрежда вещите и се надвеси над леглото.

— Точно затова си ми необходим. За да покажеш на оня приятел как действат мъжете.

Дарко опули очи.

— Наистина ли си намислил да го влачиш със себе си?

Гаврил се усмихна.

— Намислил съм нещо още по-вълнуващо. Ставай и ще видиш!

Дарко тръсна глава.

— Не искам да виждам.

Гаврил протегна ръка и разроши косата на момчето.

— Смятам, че е време да му дадем един добър урок. Нека види с колко труд се вади хлябът.

Дарко сбръчка нос.

— За какво му е да гледа. Баща му е милионер. Чух го да раздува пред онзи Тучи за яхти и поршета.

— Остави го да разправя каквото си иска. Важното е да проумее, че в живота нищо не идва даром.

Дарко въздъхна и се изправи.

— Грешен човек си избрал, старче. Уроците ти ще отидат на вятъра. — Дарко измъкна от гардероба избелял панталон и широка ленена риза.

— Само да се измия и идвам. — Той завлачи крака към банята. Спря на прага, извърна глава и вдигна показалец.

— Ти ще обясниш на докторката, че си ме заставил да участвам в това блудкаво представление. Да не си мисли, че не давам пет пари за съветите й.

— Не бери грижа — махна с ръка баща му. — С докторката ще се оправя лесно.

Дарко го изгледа с присвити очи. Баща му не правеше изключение. Както всички мъже в селото, Гаврил Герев също беше готов на какво ли не, за да се докосне до изкушението, наречено Найла Фурера.

Герасим Делийски проклинаше мига, в който Гълъбина Гъдева се върна да живее в родния край. Представяше си, че без психоложката животът в околността би бил значително по-прост. По-неподправен, по-естествен и значително по-здравословен. Тази жена тровеше въздуха с присъствието си. А беше дошла с намерението да лекува.

Всъщност, Гълъбина правеше всичко друго, само не и да възцарява мир в объркания свят на човешките души. Оценките й за околните бяха сурови, безкомпромисни и злъчни. Съветите й съдържаха свръхдоза назидателност. Затова и хората я избягваха. Двоумяха се, преди да почукат на вратата й. Изпитваха колебания, когато се налагаше да потърсят помощта й.

Герасим измъкна цигара от кутията върху скрина и поднесе огънчето към лицето си. Всмукна продължително и лютивият дим нахлу в дробовете му.

Тази жена олицетворяваше злото в най-чистия му вид. Тласкаше самия него към порока. Действаше задкулисно, подло и подмолно. Точно така постъпи и тази вечер. Изчака сънят да го навести и размаха пръчката. Като вещица, която не може да се побере в кожата си, когато наоколо цари спокойствие, любов и разбирателство.

Лейтенантът изтръска пепелта и разтърка очи. Вместо да ги изкоренява, Гълъбина Гъдева сееше в душата му корените на съмнението. Семената, които пръскаше, бяха отровни. Кълновете им го задушаваха като бурени, които избуяваха и не му разрешаваха да диша.