Силвия Кристъл - Пратеникът от езерото Гарда

— Не е никаква муха. Видели са те, приятел. От собствената ти уста са чули, че го издирваш под дърво и камък… — Тази вечер Дарко се беше вживял в ролята на обвинителя и за нищо на света не се отказваше от нея.

— Това е нелепо. Никога през живота си не съм го срещал. Не сме разговаряли. Не знам нищо за него.

— Не е необходимо. Селяните са прави. Ти си жалък наемник, който за жълти стотинки е готов да извърши престъпление. — Дарко почувства, че се задавя от гняв. — Единственото, което не разбирам, е, защо баща ми те мъкне постоянно в къщата ни.

Роко погледна съчувствено Гаврил. След това попита примирено:

— Какво стана с оная добра жена, психоложката? Нали преди малко беше тук? Трябваше да й обясниш, че дъските в главата на синчето ти са се поразхлопали. Да се заеме да ги позачука…

Гаврил въздъхна.

— Искате ли да оставим настрана тия ненужни препирни и да се опитаме да погледнем трезво на нещата?

Роко вдигна глава.

— Единственото, което искам, е да разбера кога пристигат адвокатите на баща ми.

Дарко бутна стола назад и се изправи рязко.

— Това искаме всички. Да се разкараш оттук. Чудя се каква работа имаш в селото ни. В къщата ни. В страната изобщо.

Роко размени бърз поглед с Гаврил, избърса устни в ленената салфетка и също се изправи.

— Погрижи се за синчето си, преди да е станало късно. — Той обърна гръб и се отправи към стаята. Гаврил проследи прегърбената фигура на младежа. След това се зае да прибира чиниите.

— Не е необходимо да си го изкарваш на него… — изрече той, без да се обръща. Дарко приближи. Приведе се напред и челото му почти докосна лицето на баща му.

— Какво прави този негодник в дома ни? Защо вкарваш сам неприятеля в крепостта? Защото този дом е крепост, нали така? Внушавал си ми това усещане с години. Или забрави?

Гаврил завъртя крана на смесителя. Водата рукна и заля купчината мръсни чинии.

— Нищо не съм забравил. Просто Роко не ти е неприятел…

Дарко размаха нервно ръце:

— Не проумяваш ли какво ти казвам? Видях го с очите си да отмъква ключа от джипа. Ако не го бях спрял, отдавна щеше да е офейкал. Тогава вината щеше да падне върху теб. Само това ни липсва! Да те обвинят, че действаш в комбина с тази отрепка.

Гаврил изтръска ръце и постави длан върху рамото на момчето.

— Всичко е наред, повярвай ми! Тези дни гледай да си починеш, защото без теб няма да се справя. И… не шанкай много из селото, докато не се възстановиш напълно. — Гаврил се усмихна. — Заповед на докторката — размаха показалец той и потупа момчето по гърба.

Дарко облиза устни. Мразеше баща му да го гледа в очите и да го лъже. Прекрасно знаеше какво се крие зад предупреждението. Гаврил просто не искаше слуховете да стигнат до ушите на близките му. Но Дарко вече беше дочул какво се говори из чаршията. Селяните винаги бяха гледали баща му накриво. Сега се разкриваше прекрасна възможност да излеят върху него цялата завист, злоба и злъч, наслоявана с години в душите им.

Дарко изрита стола. Досега самият той винаги беше вярвал безрезервно в стария. Отношението на Гаврил към чужденеца обаче му навяваше рояк съмнения.

Той пожела лека нощ и се отправи към стълбата. Мина покрай затворената плъзгаща се врата, зад която се спотайваше италианецът.

Това момченце криеше някаква мръсна тайна. Устните на Дарко се извиха в горчива усмивка. Нямаше защо да отлага часа на истината. Още тази нощ щеше да узнае каква е тя. Щеше да я изрови и да я залепи безцеремонно в лицето на баща си.

Дарко заизкачва бавно стъпалата. След пристигането на негодника, старият напълно беше изгубил представа за нещата. Беше време да го върне обратно на земята. И да го застави да се движи не слепешком, а с отворени на четири очи.

Селото жужеше като разбунен кошер. Бяха изминали само няколко дни от нелепата смърт на кмета, а мълвата за коварната роля на Гаврил Герев в трагичната случка набъбваше като надуваем балон, който всеки момент ще се пръсне. Слухът обхождаше улиците, магазините, кръчмите. Подробностите се настаняваха във всеки дом и селяните вечеряха в компанията на последните новини.

Истината е, че следователите не бяха стигнали до категорично становище относно участието на чужденеца в трагедията. Местните власти също бяха объркани. По пътищата на хълма не бяха открити следи от гумите на автомобила, който Роко беше наел в столицата. Сред личните вещи на задържания не бяха намерени имена, адреси или телефони на хора от селото. Освен това, никой не се беше осмелил да заяви, че е видял момчето да катери склона в онзи злополучен следобед. Това обаче не спираше пороя от мрачни предвиждания, застрашителни опасения и тревожни догадки.