Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Мръсна история — рече Марти. — Съгласен съм с вас. Напоследък изглежда светът се е обърнал с главата надолу, но…

— Ако същият този полицай не употреби сила и някой от хората наоколо пострада, защото извършителят не е бил застрелян при първа възможност, семейството на загиналия съди отдела за проявена небрежност, а активистите от същия профсъюз се нахвърлят върху нас като лавина от камъни. И само причините са различни. Хората ще кажат, че полицаят не е натиснал спусъка достатъчно бързо, защото е безчувствен към проблемите на малцинствената група, към която се числи потърпевшият… според тях, ако загиналият е бял, полицаят би действал много по-бързо… или пък казват, че офицерът е некомпетентен и страхлив…

— Не бих искал да съм на ваше място. Зная колко е трудно — рече съчувствено Марти. — Но в този случай няма полицай, който да е застрелял или да не е успял да застреля някого и не виждам какво общо има това с нашата ситуация.

— Един полицай може да загази също толкова лошо, не само като стреля по извършителите, но също и като обвинява някого рече Лоубок.

— Значи вашата позиция е следната: вие сте скептичен към моя разказ, но няма да ми кажете защо, докато не намерите абсолютното доказателство за нейната недостоверност.

— Той дори няма да си признае, че е скептичен — рече кисело Пейджи. — Няма да застане на чиято и да било страна, защото да вземе страна би означавало да поеме риск.

— Но, лейтенант — възкликна Марти, — как ще приключим с тази история и как да ви убедя, че всичко се случи точно така, както ви казвам, ако не искате да ми кажете защо не ми вярвате?

— Мистър Стилуотър, аз не съм казал, че не ви вярвам.

— Господи! — промълви Пейджи.

— Всичко, което искам е, да се постараете да отговорите на въпросите ми — рече Лоубок.

— А всичко, което ние искаме, е да откриете смахнатия тип, опитал се да убие Марти — каза Пейджи все още с гръб към детектива.

— Двойникът.

Лоубок произнесе думата безучастно, без какъвто и да било акцент, което й придаде много по-саркастично звучене, отколкото ако беше изказана подчертано подигравателно.

— Да — процеди през зъби Пейджи, — двойникът.

Тя не се съмняваше в разказа на Марти, колкото и чудноват да беше, и знаеше, че по някакъв начин съществуването на двойника бе свързано с (и в крайна сметка щеше да обясни) мозъчните затъмнения на съпруга й, странните му кошмари и другите наскоро изникнали проблеми.

В този миг яростта им към детектива избледняваше, тъй като Пейджи бе започнала вече да приема факта, че по някаква странна причина полицията нямаше да им помогне. Гневът отстъпи място на страха, защото Пейджи разбра, че те се бяха изправили пред нещо извънредно необикновено и непознато и че трябваше да се справят с него съвсем сами.

Клокър се върна от предната част на автомобила, за да докладва, че ключът е на положение „запалване“, но резервоарът очевидно е празен, а акумулаторът — изтощен. Лампата в шофьорската кабина не можеше да бъде запалена.

Притеснен, че лъчът на фенерчето може да бъде забелязан и да събуди подозрения у някого, който би спрял на паркинга, Дру Ослет бързо огледа двата трупа в претъпканата миниатюрна трапезария. Тъй като изтеклата кръв бе изцяло засъхнала й спечена, той разбра, че мъжът и жената бяха мъртви от доста време. Обаче, макар и в двете тела все още да се забелязваха признаци на мъртвешко вкочаняване, те все пак не бяха напълно вцепенени. Явно вкочаняването бе достигнало някаква най-висока степен и после бе започнало да намалява, както ставаше обикновено между осемнадесетия и тридесет и шестия час след смъртта.

— Най-вероятно… са умрели по някое време вчера следобед — рече Клокър.

Автомобилът с караваната стоеше на този паркинг вече повече от двадесет и четири часа, а това означаваше, че поне един от полицаите на пътния патрул в Оклахома бе видял подвижния дом в най-малко две свои различни смени. Щатският закон забраняваше паркингите на отбивките за почивка да се използват като места за къмпинг. Тук нямаше електрическо захранване, водоснабдяване, отходни тръби, което би могло да създаде проблеми от санитарно-здравно естество. Понякога полицаите бяха снизходителни към пенсионерите, които се страхуваха да карат в условията на такава буря, каквато бе връхлетяла Оклахома вчера. Това че колата носеше отзад лепенки с надпис „Американска Асоциация на Пенсионерите“, можеше да им спечели известна отстъпка, но и най-благоразположеното ченге не би ги оставило на паркинга две нощи. Всеки миг можеше да дойде патрулната кола, да спре на паркинга и някой полицай да почука на вратата.