Дийн Кунц - Мистър Убийство

Нежелаещ да усложнява техния вече без друго сериозен проблем, като убие един патрулиращ полицай, Ослет извърна лице от мъртвата двойка и веднага се залови с претърсването на караваната. Той вече не беше предпазлив и не се страхуваше, че неправилно функциониращият и разбунтувал се Алфи ще го простреля в главата. Алфи отдавна бе напуснал това място.

Дру Ослет намери изхвърлените обувки върху кухненския плот. С голям, назъбен нож Алфи беше срязал тока на едната обувка, разкривайки електронните вериги и прилежащите към тях миниатюрни батерии.

Втренчил се в маратонките и в гумените изрезки, Ослет замръзна на мястото си, изведнъж обхванат от някакво предчувствие за беда:

— Той никога не е знаел за обувките. Защо му е хрумнало да ги разрязва?

— Е, знае каквото знае — рече Клокър.

Ослет изтълкува изказването на Клокър по следния начин: една част от обучението на Алфи включваше съвременни електронни оборудвания и техники за следене. Следователно, макар и да не беше уведомен, че го следят, Алфи знаеше, че микроминиатюрен предавател можеше да бъде достатъчно малък, за да бъде поставен в тока на дадена обувка и при получаването на далечен, микровълнов, активизиращ сигнал би могъл да черпи достатъчно енергия от часовникови батерии, за да излъчва уловими сигнали в разстояние поне на седемдесет и два часа. Макар и да не можеше да си спомни какъв беше той и кой го управляваше, Алфи беше достатъчно интелигентен да приложи знанията си за следенето на обект към положението, в което самият той се намираше. Бе достигнал до логическото заключение, че шефовете му са осигурили напълно разумни средства за неговото следене в случай, че излезеше от правия път, дори да бяха напълно убедени в невъзможността за бунт.

Ослет се страхуваше да докладва лошата вест в щаба в Ню Йорк. Организацията не убиваше вестителите на лоши новини, особено ако презимето им беше Ослет. Все пак като първи човек, боравещ с Алфи, той знаеше, че част от вината ще падне на него, макар бунтът на оперативния да нямаше нищо общо с него. Грешката сигурно беше някъде в цялостното програмиране на Алфи, по дяволите, а не в неговата работа!

Като остави Клокър в кухнята, за да пази от неканени гости, Ослет бързо прегледа останалата част от малкия подвижен дом.

Не намери нищо интересно, освен куп стари дрехи на пода в спалнята, разположена в задната част на караваната. Под светлината на фенерчето Ослет побутна леко дрехите с върха на обувката си и разбра, че те бяха същите, които Алфи бе носил онази съботна сутрин, когато се качи на самолета за Канзас Сити.

Ослет се върна в кухнята, където в тъмното чакаше Клокър и за последен път освети с фенерчето си мъртвите пенсионери.

— Каква каша, дявол да го вземе?! Това не биваше да се случва!

— Кой го е грижа?! — рече презрително Клокър, посочвайки убитите съпрузи. — Тия и без това са само едни скапани клингъновци!

Обаче Ослет нямаше предвид жертвите, а факта, че Алфи не беше вече само ренегат. Той бе ренегат, който не можеше да бъде проследен , и така се превръщаше в заплаха за организацията и за всички, работещи в нея. Ослет, както и Клокър, също не изпитваше съчувствие към убитите, не го мъчеха угризения за онова, което ги бе сполетяло. Мислеше си, че светът всъщност е много по-добре без още двама непродуктивни паразити, смучещи обществените блага и затрудняващи движението по пътищата с тяхната клатушкаща се къща на колела. Той не си падаше много по човешката маса. Според него основният проблем на средностатистическите мъж и жена бе именно този: средният човек беше толкова среден ! Като него имаше много. Те взимаха от света малко, но даваха още по-малко, бяха напълно неспособни и неинтелигентни, за да управляват своя собствен живот, а още по-малко пък обществото, правителството, икономиката и околната среда.

Въпреки това Ослет бе разтревожен от начина, по който Клокър изрази презрението си към убитите. Думата „клингъновци“ го притесни, защото така се казваха представителите на чуждата цивилизация, воювали с човешката раса в рамките на толкова много телевизионни и филмови епизоди от поредицата „Стар Трек“ , още преди събитията в измисленото далечно бъдеще да бяха започнали да отразяват подобряването на отношенията между Съединените щати и Съветския съюз в реалния свят. Ослет намираше „Стар Трек“ за муден и влудяващо отегчителен. Той изобщо не можеше да разбере защо толкова много хора го следят с такава страст. Обаче Клокър беше ревностен почитател на сериите „Стар Трек“ , без да се свени наричаше себе си „трекър“, можеше да разкаже всеки филм (и епизод) и знаеше личните истории на всички герои така, сякаш те бяха негови най-добри приятели. „Стар Трек“ беше сякаш единственото нещо, за което Клокър искаше и можеше да води разговор. И както беше мълчалив в повечето случаи, така изведнъж ставаше точно толкова приказлив, когато се подхващаше любимата му тема.