Дийн Кунц - Мистър Убийство

Перспективата за романтична връзка го оставя без дъх.

— Ще те направя щастлива, Пейджи — обещава той на снимката.

Осъзнавайки, че не се е къпал от събота и с намерение да бъде чист за нея, той поставя обратно копринените бикини в купа, от който ги е измъкнал, затваря чекмеджето на шкафа и отива под душа в банята.

Убиецът смъква дрехите, които е взел от шкафа в караваната на беловласия пенсионер Джек в Оклахома, в събота… едва преди едно денонощие. След като свива на топка всички дрехи, той ги напъхва в едно метално кошче за отпадъци.

Банята е достатъчно широка, а водата под душа е прелестно гореща. Той щедро се покрива с пяна от сапун и скоро облаците пара се изпълват с тежкия, упойващ аромат на цветя.

След като се избърсва с една пухкава, жълта хавлиена кърпа, убиецът рови из шкафчетата в банята, докато най-накрая намира тоалетните си принадлежности. Той се напръсква с дезодорант, а след това сресва влажната си коса назад и я оставя да изсъхне така. Избръсва се с електрическата самобръсначка, плясва по бузите си малко одеколон с мирис на липа и измива зъбите си.

Чувства се като нов човек.

В своята половина от огромния килер за дрехи той си избира чифт памучни слипове, дънки, памучна бархетна риза на сини и черни карета, къси чорапи и чифт маратонки „Найк“. Всичко му е съвсем по мярка.

Колко е хубаво да си у дома!

Пейджи стоеше до прозореца и гледаше как сивите, кълбести облаци прииждат от запад, носени от тихоокеанския вятър. Те се трупаха в небето, а там където се скупчваха, земята под тях потъмняваше и огрените от слънцето сгради намятаха черни плащове.

Вътрешното пространство на светая светих на Пейджи, нейния кабинет, се състоеше от три стаи на шестия етаж с два прозореца, предлагащи не особено възхитителна гледка — един голям базар и сгушилите се един до друг покриви на жилищните квартали, които се точеха през целия Ориндж Каунти и очевидно се губеха някъде в безкрая. Пейджи разбира се би предпочела панорамна гледка към океана или към някой зелен и кичест вътрешен двор, но това би означавало по-висок наем, а то бе немислимо в онези ранни години от писателската кариера на Марти, когато тя припечелваше прехраната.

Сега, въпреки нарастващия му успех и внушителен доход, наемането на по-скъп кабинет някъде другаде все още би било неразумно. Кариерата дори на един процъфтяващ писател не означаваше сигурен доход. Когато се разболееше собственикът на магазин за пресни плодове, то той оставяше служителите си да продължат да продават ябълките и портокалите в негово отсъствие, но ако Марти се разболееше, цялото предприятие, макар и със скрибуцане, спираше напълно.

А Марти беше болен… и навярно сериозно.

Не, тя не биваше да мисли за това. Още нищо не знаеха със сигурност. Сега Пейджи беше онова същото момиче от периода „преди Марти“, което се безпокоеше за евентуални неща, вместо да се тревожи само за съществуващи вече факти.

Наслаждавай се на мига, би й казал Марти. Той бе роден терапевт. Понякога тя си мислеше, че от него е научила много повече, отколкото от лекциите и упражненията, които бе посещавала, за да защити доктората си по психология.

Наслаждавай се на мига!

В действителност непрестанният поток от хора и коли, който се виждаше от прозореца й, я зареждаше с енергия. И докато в миналото тя бе склонна да изпада в мрачни настроения, а лошото време й влияеше зле, през всичките й години с Марти и с неговия неизменно весел нрав бе станало възможно за Пейджи да съзре мрачната красота дори в приближаващата буря.

Тя бе родена и отгледана в дом без любов — така суров и студен, както би била някоя пещера на северния полюс. Но тези дни отдавна бяха минало и тяхното влияние върху нея отдавна бе изчезнало.

Наслаждавай се на мига!

Като погледна часовника си, тя дръпна пердетата, защото настроението на следващите й двама клиенти едва ли се отличаваше с устойчивост срещу мрачно време.

Когато завесите на прозорците бяха дръпнати, кабинетът бе така уютен, както която и да било приемна в частен дом. Бюрото, книгите й и медицинските картони бяха в третата стая и тези, които идваха на преглед при нея почти не ги виждаха. Пейджи винаги посрещаше пациентите си в стаята, в която се намираше сега, тъй като бе по-приятна. Канапето с дамаска на цветчета и пухестите възглавници, нахвърляни по него, придаваха голямо очарование на приемната, а трите големи тапицирани с плюш кресла бяха достатъчно удобни, за да могат пациентите да се сгушат в тях и дори да седнат по турски, ако им се искаше. Лампи с копринени абажури и ресни хвърляха приглушена светлина, която играеше в топли отблясъци върху дребните фигурки по краищата на масите и скъпите порцеланови статуетки във витрината на махагоновия шкаф.