Дийн Кунц - Мистър Убийство

Карл влезе в джипа и тогава Шарлът и Емили го целунаха, защото всички знаеха, без някой да го споменава, че вече никога няма да го видят.

Емили му даде Пийпърс.

— Имаш нужда от приятел — рече тя, — не може да си все сам. Освен това той никога няма да свикне да ме нарича Сузи Лори. Сега вече е твой любимец.

— Благодаря ти, Емили. Ще се грижа добре за него.

Карл се намести зад волана и затвори вратата, а Марти се наведе към отворения прозорец.

— Ако разрушим Мрежата, смяташ ли, че отново ще я изградят?

— Нея или нещо от същия род — отвърна Карл без колебание.

Притеснен, Марти продължи:

— Предполагам, че ще разберем, ако го сторят… когато отменят изборите, например…

— О, изборите никога няма да бъдат явно отменени — рече Карл и запали двигателя. — Те ще се провеждат както досега, с всички опозиционни политически партии, съглашения, дебати, злостни кампании и цялата необходима врява и тупурдия. Но всеки един от кандидатите ще бъде избиран от верноподаниците на Мрежата. Джон, ако някога наистина вземат цялата власт в свои ръце, те са единствените, които ще знаят за това.

Изведнъж Марти почувства същия мраз както във вторник вечерта, когато стоеше сред снежната виелица.

Карл вдигна ръка за поздрав с разперени пръсти, както правеха героите от „Стар Трек“ .

— Бъдете живи и здрави! Успех! — каза той и потегли.

Марти стоеше на каменистата пътека, загледан в отдалечаващия се джип, който след секунди излезе на шосето, зави наляво и се загуби от погледа му.

През декември, както и през цялата следваща година, големите заглавия, тръбящи за скандални, свързани с Мрежата, държавни измени, политически заговори, убийства и световни кризи, не слизаха от първите страници на вестниците. Обаче, противно на очакванията си, Джон и Ан Голт не обръщаха голямо внимание нито на пресата, нито на телевизията. Те трябваше да изградят своя нов живот, а това не бе никак лесно.

Ан отряза дългата си руса коса и я боядиса кафява. Преди да се запознаят с останалите обитатели на околните бунгала и собствениците на ранчо в този земеделски район, Джон си пусна брада. Не се изненада много, когато забеляза, че тя е силно прошарена. Доста бели нишки се забелязваха и в косите му.

С най-обикновен шампоан-оцветител косата на Ребека от руса стана кестенява, а Сузи Лори съвсем се промени, когато я подстригаха като момче. И двете момичета растяха бързо. Времето бързо щеше да заличи евентуалната прилика между тях и когото и да било друг от миналото им.

Запомнянето и използването на нови имена се оказа много по-лесно отколкото съставянето и запомнянето на едно съвсем обикновено, но фалшиво минало. Дори измислиха игра, подобна на „Виж кой е маймуната сега!“

Нощем непрекъснато ги спохождаха кошмари. Макар че врагът, когото познаваха, бе съвсем обикновен на вид както денем, така и нощем, те въпреки това всеки път очакваха падането на нощта със страх, както суеверните хора в древността. Внезапните шумове в къщата ги караха да подскачат.

Едва когато дойде Коледа, Джон Голт се осмели да се надява, че навярно биха могли да започнат този нов живот и да намерят щастие в него. И точно тогава Сузи Лори се сети за пуканките.

— Какви пуканки? — попита я Джон.

— Нали близнакът на дядо Коледа сложи пет килограма царевични зърна в микровълновата печка — каза тя, — макар че фурната едва ли може да побере толкова много… Но да кажем, че са се събрали. Какво е станало след като са се изпекли и са се превърнали в пуканки?

Същата нощ часът за приказки се състоя за първи път и трая повече от три седмици, след което се превърна в постоянна практика.

В края на януари семейство Голт се чувстваха вече достатъчно уверени, за да се осмелят да запишат Ребека и Сузи Лори в местното училище.

През пролетта те вече имаха нови приятели, както и нови спомени за семейство Голт, които не бяха измислени.

Тъй като притежаваха седемдесет хиляди в брой, а и къщата им бе изплатена, не чувстваха остра необходимост веднага да си намерят работа. Притежаваха също и четири кашона с първите издания от най-ранните произведения на писателя Мартин Стилуотър. От корицата на списание „Тайм“ не слизаше въпросът: Къде е Мартин Стилуотър? Първите издания на романите му, струващи по няколкостотин долара всяко в магазините за колекционери, през пролетта започнаха да се продават на пет пъти по-висока цена, а в бъдеще стойността им сигурно щеше да нарасне по-бързо дори от най-надеждните акции с най-висок лихвен процент. Ако продаваха по едно-две в различни и далечни градове, щяха добре да си живеят, докато започнеха работа.