Дийн Кунц - Мистър Убийство

Докато момичетата миеха съдовете, Карл донесе неголям куфар от джипа, отвори го на масата и заговори с Марти и Пейджи за съдържанието му. Имаше много дискети, съдържащи файлове с данни за Мрежата, които Карл бе презаписвал тайно през годините. Имаше и поне сто микрокасети с разговори, записани от Карл, включително някакъв разговор, проведен в един хотел „Риц-Карлтън“ в Дана Пойнт между двама мъже. Единият се казваше Ослет, а другият — Питър Уоксхил.

— Този разговор в съвсем сбит вид ще ви даде ясна представа за цялата кризисна ситуация, отнасяща се до човекороботите — каза Карл и започна да нарежда нещата обратно в куфара. — Всички тези дискети и касети са копия. Имате два пълни комплекта. А и аз самият също имам дубликати.

Марти не го разбра.

— Защо искаш да вземем всичко това?

— Ти си добър писател — рече Карл. — От вторник вечерта до сега прочетох няколко твои книги. Вземи записите и напиши обяснение на цялата случка — на всичко, което се случи с твоето семейство. Ще ти оставя името на един голям бос във вестникарската индустрия, както и на един човек с много висок пост във ФБР. Сигурен съм, че нито единият, нито другият са от Мрежата… защото и двамата бяха в списъка на бъдещите жертви на Алфи. Изпрати им по едно обяснение и един комплект дискети и касети. Разбира се трябва да ги изпратиш без да посочваш твоя адрес и то от някой друг щат, не от Уайоминг.

— Но не трябва ли ти да направиш това? — попита Пейджи.

— Аз пак ще опитам, ако ответната реакция на вашите действия не е такава, каквато очаквам. Обаче е по-добре вие да започнете. Изчезването ви, случилото се в Мишън Виехо, убийството на твоите родители, труповете, за които специално се погрижих да бъдат открити в онази камбанария до бунгалото на майка ти и баща… всичко това е сгорещило атмосферата около тебе. Мрежата положи извънредни усилия, за да бъде сгорещена, той като те отчаяно искат някой да ви открие. Защо да не използваме скандалността на създадената вече ситуация и да не запратим камъните в тяхната градина?

Денят бе хладен, но не и студен. Небето беше кристално синьо.

Марти и Карл излязоха да се разходят малко из гората без да се отдалечават много от бунгалото.

— Този Алфи — рече Марти.

— Какво той?

— Той единствен ли беше?

— Първият и единствен оперативен човекоробот. В момента се създават и други.

— Ние трябва да ги спрем.

— Ще ги спрем.

— Добре, да кажем, че направим Мрежата на пух и прах — каза колебливо Марти. — Тяхната въздушна кула се срутва. А след това… можем ли да се върнем у дома и да започнем живота си отново?

Карл поклати глава.

— Аз нямам такива намерения. Не си го и помисляйте. Някои от тях ще се отърват. А те са хора, които преследват до девето коляно. Омразата им е много качествена. Само да дръзнете да им съсипете живота или просто живота на някой техен близък… и рано или късно ще убият и четирима ви.

— Значи името Голт не е временно прикритие?

— То е най-добрата самоличност, която можете да получите. Документите са съвсем като истински. Получих ги от източници, за които Мрежата не знае. Никой няма да може да се усъмни в документите ви… нито пък чрез тях да открие кои сте всъщност.

— Работата ми, доходите от книгите ми…

— Забрави за това — рече Карл. — Ти си тръгнал на далечно пътешествие, за да откриеш незнайни светове.

— Ти също ли си с ново име?

— Да.

— И не е моя работа какво е то, нали?

— Точно така.

Карл си тръгна същия следобед, само час преди мръкване.

След като го изпратиха до джипа, той измъкна неголям плик от вътрешния джоб на сакото си от туид, подаде го на Пейджи и каза, че това е нотариален акт за бунгалото и парцела върху който то е построено. После добави:

— Купих и обзаведох две къщи — едната в единия, другата в другия край на страната — за да бъда подготвен и да се скрия, когато му дойде времето. Купил съм ги под фалшиво име, което никой не може да провери. Прехвърлил съм едната къща на Ан и Джон Голт, тъй като без друго не мога да живея и в двете.

Карл се смути, когато Пейджи го прегърна.

— Карл, — рече Марти, — какво щеше да стане с нас, ако не беше ти? На теб дължим всичко.

Големият мъж истински се изчерви.

— Щяхте някак да се оправите. Вие сте жизнени и борбени. Каквото и да съм направил за вас, то е само онова, което всеки би сторил.

— Не и в наши дни — възпротиви се Марти.

— Дори и в наши дни — рече Карл. — Добрите хора са повече от лошите. Аз наистина вярвам в това. Нужно ми е.