Харуки Мураками - Норвежка гора

— Да — казах.

— Едно момче ми извика: „Ти, тъпа кучко, как може да живееш с толкова малко акъл?“ Това вече препълни чашата на търпението ми. Нямах намерение да понасям безропотно това. Окей, не съм особено умна. От работническата класа съм. Но нали тъкмо работническата класа движи света и тъкмо работническата класа е експлоатирана. Що за революция е това, по дяволите, ако само се бълват гръмки речи, които хората от работническата класа не могат да разберат? Що за социална революция е това, по дяволите. Аз също бих искала да направя света по-добър. Ако някой действително е подложен на експлоатация, ние трябва да й сложим край. Ето в какво вярвам и ето защо задавам въпроси. Права ли съм, или не?

— Права си.

— Почувствах се много засегната. Тези момчета са банда лъжци. Мислят само как да впечатлят новодошлите момичета с гръмки думи, а после да ги опипват. А когато станат студенти в последния курс, се подстригват късо и отиват на групи да работят за „Мицубиши“, „Ай Би Ем“ или „Фуджи Банк“. Вземат си за съпруги хубави жени, които никога не са чели Маркс, и имат деца, които кръщават с измислени нови имена, от които може да ти се доповръща. Да разрушим кой учебно-промишлен комплекс? Я не се излагай! И новите членове бяха същата стока. И те нищо не разбираха, обаче си даваха вид, че разбират, и ми се присмиваха. След сбирката ми казваха: „Не ставай за смях! Какво като не разбираш? Просто се съгласявай с всичко, което се говори“. Ей, Ватанабе, мога да ти разкажа една история, която ме вбеси напълно. Искаш ли да чуеш?

— Да, защо не?

— Веднъж те организираха политическа сбирка късно вечерта и казаха на всяко момиче да направи по двайсет оризови кюфтета за нощна закуска. Помислих си, че е полова дискриминация, и то каква! Но реших за разнообразие да си замълча и отидох като послушно девойче с двайсет оризови кюфтета с пълнеж от умебоши и поръсени с нори 7 7 Ястие или подправка от водорасли. — Б.пр. . И какво, мислиш, получих за старанията си? Впоследствие хората негодували, задето в моите оризови кюфтета имало умебоши , а не съм била донесла нещо, което върви с тях. Другите момичета напълнили техните с хайвер и сьомга и добавили хубави, дебели парчета пържени яйца. Толкова се ядосах, че дума не можах да изрека! Къде, по дяволите, се намират тези продавачи на „революция“, та правят голям въпрос от оризовите кюфтета? Трябва да бъдат благодарни за онова, което занесох. И те ми приказват за умиращите от глад деца в Индия!

Аз се засмях.

— И какво стана с твоя кръжок?

— Зарязах го през юни, бях адски вбесена — каза Мидори. — Повечето от тези университетски типове са пълни шарлатани. Ужасно ги е страх някой да не разбере, че нищо не разбират. Всички четат едни и същи книги, бръщолевят едни и същи неща и заспиват, като слушат Джон Колтрейн или гледат филми на Пазолини. Това ли се нарича „революция“?

— Хей, не питай мен, аз всъщност никога не съм виждал революция.

— Ако това е революция, здраве му кажи. Те навярно биха ме разстреляли, задето сложих умебоши в оризовите си кюфтета. Навярно и теб биха разстреляли, задето си наясно с конюнктива.

— Това не би могло да се случи.

— Повярвай ми, знам какво говоря. Аз съм от работническата класа. И да стане, и да не стане революция, работническата класа ще трябва да продължи да мизерства в същите стари скапани бордеи. А какво е революция? Със сигурност не е просто смяна на името на градския съвет. Но тия момчета не го знаят. Тия момчета с техните високопарни речи. Кажи ми, Ватанабе, някога виждал ли си данъчен служител?

— Не, не съм.

— А пък аз съм виждала. Много пъти. Влизат тежко-тежко и си придават важност. „За какво е тази счетоводна книга?“; „Ама много небрежно се отнасяте към документацията“; „Наричате това текущ разход?“; „Искам веднага да видя всички те ви квитанции“. Междувременно ние стоим свити в ъгъла, а когато дойде време за вечеря, ги гощаваме с домашно суши 8 8 Ястие от ориз, подправено с оцет и гарнирано с парченца сурова риба. — Б.пр. . Ще ти кажа обаче, че баща ми нито веднъж не измами с данъците си. Той си е такъв, истински консервативен изряден платец. Но иди кажи това на данъчния. Той може само да се рови, да се рови и пак да се рови. „Доходите тук са малко ниски, не смятате ли?“ „Ами, разбира се, че ще са ниски, когато не се изкарват никакви пари!“ Идеше ми да изкрещя: „Върви да вършиш това там, където са изкарали някакви пари!“ Мислиш ли, че манталитетът на данъчния служител би се променил, ако стане революция?