Харуки Мураками - Норвежка гора

Мидори седна в горния край на леглото, за да му разкаже новини от дома. Картината на телевизора се влошила и тя повикала техник; леля й от Такайдо била казала, че ще дойде на гости след няколко дни; аптекарят, г-н Мияваки, бил паднал от колелото си и прочие. Баща й отвърна с мърморене.

— Сигурен ли си, че не искаш нещо за ядене?

— Да — изхриптя той.

— А ти, Ватанабе? Един грейпфрут?

— Не, не искам — отвърнах.

След няколко минути тя ме заведе в стая, където болните гледаха телевизия, и изпуши една цигара на кушетката. Трима болни по пижами също пушеха и гледаха политически дебат.

— Хей — прошепна Мидори с весели пламъчета в очите. — Онзи старчок с патериците ме зяпа в краката още откакто влязохме тук. Оня с очилата, със синята пижама.

— А ти какво очакваш, като си с такава пола?

— Все пак е приятно. Сигурна съм, че умират от скука, а пък това навярно им е от полза. Може би възбудата им помага по-бързо да оздравеят.

— Освен ако няма обратен ефект.

Мидори се втренчи в дима от цигарата си, издигащ се право нагоре.

— Знаеш ли — поде тя, — баща ми не е никак лош човек. Понякога ме е яд на него, защото приказва ужасни неща, но е добър по душа и наистина обичаше майка ми. По свой си начин живя крайно интензивно. Може би е малко слабохарактерен, няма абсолютно никакви делови умения и хората не го харесват особено, но е много, много по-добър от мошениците и лъжците, които си оправят положението само защото са такива мазници. И аз като него държа докрай на своето, затова двамата много се караме, но той всъщност не е лош човек.

Мидори ме хвана за ръката, сякаш вдигаше нещо, изпуснато на улицата, и я постави върху полата си. Половината ми ръка лежеше в скута й, а другата докосваше бедрото й. Тя ме погледна в очите за малко.

— Извинявай, че те доведох на такова място — рече, — но нали не възразяваш да поостанеш с мен?

— Ще остана целия ден, ако искаш — отвърнах. — До пет часа. С теб ми е приятно, а и нямам друга работа.

— Обикновено как прекарваш неделите?

— Пера — рекох. — И гладя.

— Струва ми се, че май не ти се иска особено да ми разкажеш за нея… за твоята приятелка, де?

— Да, така е. Сложно е за обяснение и не смятам, че бих могъл да го обясня много добре.

— Окей. Не е нужно нищо да обясняваш — каза Мидори. — Но имаш ли нещо против да ти кажа какво си представям, че става?

— Не, карай нататък. Подозирам, че всичко, което си представяш, ще е интересно.

— Мисля, че тя е омъжена.

— Така ли?

— Да, на трийсет и две или и три години е и е заможна и красива, носи кожени палта и обувки „Чарлс Джордан“ и копринено бельо и умира за секс — харесва й да прави наистина шантави неща. Двамата се срещате в делничните следобеди и се скъсвате от секс. Но в неделя съпругът й си е вкъщи, затова тогава тя не може да се среща с теб. Права ли съм?

— Много, много интересно.

— Тя те кара да я връзваш, да й слагаш превръзка на очите и да лижеш всеки квадратен сантиметър от тялото й. После те кара да й слагаш разни неща, застава в невероятни пози като акробат и ти я снимаш с полароид.

— Звучи забавно.

— Непрекъснато копнее за това и прави всичко, което й хрумне. И мисли за тези неща всеки ден. Свободното й време е неограничено, така че постоянно крои планове: Хъм, следващия път, когато Ватанабе дойде, ще направи това, или ще направим онова. Ти лягаш на леглото и тя пощурява, опитва всички пози и свършва по три пъти във всяка. И ти вика: „Нямам ли страхотно тяло, а? Вече няма да можеш да се задоволиш с момичета. Те няма да направят това за теб, нали? Или това . Хубаво ли ти е? Но не свършвай още!“

— Гледаш прекалено много порнофилми — казах със смях.

— Така ли мислиш? Действат ми малко смущаващо, но иначе обичам порнофилми. Ще ме заведеш ли другия път на някой?

— Добре — отвърнах. — Другия път, когато си свободна.

— Наистина ли? Ще чакам с нетърпение. Хайде да отидем на някой истински садо-мазо филм, в който шибат жената с камшик и я карат да пикае пред очите на всички. Този ми е любим.

— Ще отидем.

— Знаеш ли какво най-много ми харесва в порното?

— Нямам представа.

— Всеки път, когато започва секссцена, се чува „Гъл-гъл!“ Всички преглъщат едновременно — рече Мидори. — Обичам този звук! Толкова е приятен!

Като се върнахме в болничната стая, Мидори отново насочи поток от думи към баща си, а той отвръщаше или със сумтене, или с мълчание. Към единайсет часа съпругата на мъжа на другото легло дойде да смени пижамата му, да му обели плод и прочие. Тя беше кръглолика и изглеждаше симпатична и двете с Мидори си размениха няколко изречения. Дойде една сестра с нова банка за интравенозно хранене и преди да излезе, поговори известно време с Мидори и другата жена. Аз блуждаех с поглед из стаята и навън, към електрическите жици. От време на време долитаха врабци и накацваха по жиците. Мидори говореше на баща си, бършеше потта по челото му, помагаше му да се изхрачи в хартиена кърпичка, бъбреше със съпругата на съседа по легло и със сестрата, а от време на време казваше нещо и на мен и проверяваше системата.