Харуки Мураками - Норвежка гора

Съвсем ненадейно тя ме попита:

— Хей, Ватанабе, можеш ли да обясниш каква е разликата между конюнктива в сегашно и в минало време в английския?

— Мисля, че мога — отвърнах.

— Нека да те питам тогава каква служба изпълнява тази дяволия във всекидневния живот?

— Никаква — рекох. — Може да не изпълнява никаква конкретна служба, но ти дава нещо като подготовка за, общо взето, по-систематично разбиране на нещата.

Известно време Мидори сериозно мисли върху това.

— Ти си невероятен — каза тя. — Това никога преди не ми е хрумвало. Винаги съм смятала за напълно безполезни и много досадни неща като конюнктива, диференциалното смятане и химическите формули. Затова никога не съм им отделяла внимание. Сега ми се налага да се запитам дали целият ми живот не е сбъркан.

— Не си им отделяла внимание ли?

— Да, сякаш за мен те не съществуват. Нямам ни най-малка представа какво означава „синус“ и какво „косинус“.

— Не може да бъде! Как тогава си завършила гимназия? Как влезе в колеж?

— Не ставай смешен — рече Мидори. — Не е необходимо да знаеш каквото и да било, за да изкараш приемните изпити! Трябва да имаш само малко интуиция — а аз имам страхотна интуиция. „Изберете верния отговор от следните три.“ Моментално разбирам кой е верният.

— Моята интуиция не е толкова добра като твоята, затова трябва да се уча да мисля донякъде систематично. Както някоя врана събира парчета стъкло в хралупата си.

— И за какво служи това?

— Знам ли. Навярно улеснява някои неща.

— Кои например?

— Абстрактното мислене, да речем. Усвояването на няколко езика.

— Каква полза от това?

— Зависи от човека. На един е от полза, на друг — не. Но, общо взето, е тренировка на ума. Друг въпрос е дали служи за нещо, или не, както казах.

— Брей — възкликна Мидори, явно впечатлена. Тя ме хвана за ръка и ме поведе по хълма. — Знаеш ли какво, Ватанабе, ти наистина умееш да обясняваш добре нещата.

— Съмнявам се — казах.

— Така е. Питала съм стотици хора за какво служи конюнктивът в английския, и никой не ми даде добър и ясен отговор като твоя. Даже учители по английски. Те дори се смущаваха, ядосваха се или се измъкваха със смях от неудобното положение. Никой не ми даде сносен отговор. Ако някой като теб ми беше под ръка, когато задавах този въпрос, и ми бе дал задоволително обяснение, можеше дори да проявя интерес към конюнктива. Мамка му!

— Хъм — възкликнах.

— Чел ли си някога Капитала ?

— Да. Не целия, разбира се, но отчасти, като повечето хора.

— И схвана ли нещо?

— Схванах някои неща, други не. Човек трябва да се сдобие с необходимия интелектуален заряд, за да чете книга като Капитала . Все пак мисля, че разбирам основната идея на марксизма.

— Смяташ ли, че първокурсник, който не е чел подобни книги, може да разбере Капитала от първо четене?

— Това е почти изключено, бих казал.

— Знаеш ли, когато постъпих в университета, се записах в един кръжок по народна музика. Просто ми се пееше. Ала членовете бяха банда шарлатани. Тръпки ме побиват само като се сетя за тях. Първото нещо, което ти казват, когато се запишеш в кръжока, е, че трябва да прочетеш Маркс. „За следващия път подготви от тази и тази до тази и тази страница.“ Някой изнесе лекция за това, че народните песни трябва да бъдат дълбоко свързани с обществените проблеми и радикалното движение. И така, прибрах се вкъщи и се напрегнах, колкото ми позволяваха силите, да чета Маркс, но нищо не схванах. Беше по-зле, отколкото с конюнктива. Отказах се след три страници. На другата седмица отидох на сбирката като добро дете и казах, че съм го чела, но не съм могла да го разбера. От този момент насетне те се държаха с мен като с идиот. Казаха, че съм нямала критическа осъзнатост на класовата борба, че съм била много боса по обществените въпроси. Приех това на сериозно. И всичко това, защото казах, че не съм могла да разбера откъс от книга. Не смяташ ли, че бяха отвратителни?

— Ъхъ — отвърнах.

— И тъй наречените им дискусии също бяха отвратителни. Всички си служеха с гръмки фрази и се правеха, че знаят какво става. Но всеки път, когато нещо не ми беше ясно, аз задавах въпроси. „Каква е тази империалистическа експлоатация, за която говорите? Свързана ли е по някакъв начин с Източноиндийската компания?“; „Разрушаването на учебно-промишления комплекс означава ли, че няма да работим за някоя компания, след като завършим колежа?“ И прочие. Обаче никой не искаше да ми обясни каквото и да било. Тъкмо напротив — те се дразнеха от въпросите ми. Представяш ли си?