Харуки Мураками - Норвежка гора

— Но аз бих престанал — казах аз.

— Знам. Няма значение, това е просто една моя фантазия — рече Мидори. — И тогава ти ми го показваш. Твоя де. Стърчащ нагоре. Аз начаса затулвам очи, разбира се, но не мога да не го зърна за част от секундата. И казвам: „Престани! Не прави това! Не искам нещо толкова голямо и твърдо!“

— Не е чак толкова голям. Съвсем нормален е.

— Няма значение, това е фантазия. После ти много се натъжаваш, на мен ми става жал за теб и се опитвам да те утеша: „Хайде, хайде, миличък“.

— И ти ми казваш, че искаш да го направиш сега?

— Да, така е.

— Ох, братче.

Излязохме от бара след пет водки с тоник. Когато се опитах да платя, Мидори ме плесна по ръката и плати с една нова-новеничка банкнота от десет хиляди йени, която извади от дамската си чанта.

— Всичко е наред — каза тя. — Аз те поканих и аз плащам. Разбира се, ако си редови фашист и отказваш да позволиш на една жена да ти купи питие…

— Не, не, съгласен съм.

— Така че не ти дадох да го вкараш.

— Защото е много голям и твърд — рекох аз.

— Правилно — каза Мидори. — Защото е много голям и твърд.

Леко пияна, Мидори пропусна едно стъпало и ние насмалко да паднем надолу по стълбището. Слоят облаци, които преди бяха забулили небето, сега се бяха разсеяли и следобедното слънце лееше мека светлина върху градските улици. Двамата с Мидори се пошляхме по тях. Тя каза, че иска да се покатери на някое дърво, но за жалост в Шинджуку нямаше дървета, ставащи за катерене, а Имперският парк на Шинджуку беше затворен.

— Жалко — заяви тя. — Обичам да се катеря по дървета.

Продължихме да се разхождаме и да зяпаме по витрините, и скоро уличната обстановка взе да ми се струва по-реална отпреди.

— Радвам се, че се срещнахме — казах аз. — Мисля, че сега съм малко по-адаптиран към света.

Мидори спря за малко и ме погледна втренчено.

— Вярно — рече тя. — Очите ти гледат много по-фокусирано от преди. Виждаш ли? Шляенето с мен ти е от полза.

— Несъмнено — промълвих аз.

В пет и половина Мидори каза, че трябва да се прибира вкъщи, за да приготви вечеря. Аз рекох, че ще хвана автобус до пансиона си и че ще я придружа чак до гарата.

— Знаеш ли какво ми се прави сега? — попита ме тя, преди да си тръгне.

— Нямам абсолютно никаква представа какво ти е на ума — отвърнах.

— Ще ми се да ни пленят пирати. После да ни съблекат и чисто голи да ни притиснат с лице един към друг и да намотаят въжета около нас.

— Защо ще правят такова нещо?

— Извратени пирати — каза тя.

— Ти си извратена — рекох.

— А после ни заключват в трюма и викат: „След един час ще ви хвърлим зад борда, така че се позабавлявайте дотогава“.

— И…

— И така, ние си прекарваме приятно час, като се валяме из трюма и сплитаме тела.

— И това ли ти се иска да направиш сега?

— Това.

— Ох, братче — казах аз, поклащайки глава.

Мидори дойде да ме вземе в девет и половина в неделя сутринта. Току-що се бях събудил и още не си бях измил лицето. Някой потропа на вратата ми и извика: „Ей, Ватанабе, жена е!“ Слязох до фоайето и съзрях Мидори с невероятно къса джинсова пола да седи там с кръстосани крака и да се прозява. Всяко момче, което преминаваше оттам на път към столовата, забавяше крачка, за да се вторачи в дългите й, стройни крака. Имаше наистина хубави крака.

— Подраних ли? — попита тя. — Сигурна съм, че току-що си се събудил.

— Ще ми дадеш ли петнайсет минути? Ще си измия лицето и ще се избръсна.

— Нямам нищо против да почакам, но всички тези момчета ме зяпат в краката.

— А ти какво очакваш, като идваш в мъжки пансион с толкова къса пола? Разбира се, че ще те зяпат.

— Добре, няма проблеми. Днес нося наистина готини пликчета — розови, с много воланчета и дантели.

— Това още повече влошава нещата — казах с въздишка. Върнах се в стаята си, измих се и се избръснах с максимална бързина, облякох синя риза със скрити копчета и сив спортен костюм от туид, сетне пак слязох долу и бързо изведох Мидори през портала на пансиона. Обливаше ме студена пот.

— Кажи ми, Ватанабе — подзе тя, вдигайки поглед към сградите на пансиона, — тук всички момчета ли мастурбират?

— Вероятно — отвърнах.

— Когато го правят, за момичета ли мислят?

— Предполагам. Малко се съмнявам, че когато мастурбира, някой мисли за пазара на акции, за спрежения на глаголи или за Суецкия канал. Почти съм сигурен, че всички мислят за момичета.

— Суецкият канал ли?

— Примерно.

— И предполагам, че си мислят за определени момичета, така ли е?