Харуки Мураками - Норвежка гора

— Почивка — казах аз.

— Наистина трябва да дойдеш с мен в Уругвай — подзе тя все още облакътена на бара. — Гаджето, семейството, училището — просто ги зарежи.

— Идеята не е лоша — казах със смях.

— Не мислиш ли, че би било чудесно да се избавиш от всичко и всички и просто да отидеш някъде, където не познаваш никого? Понякога ми се иска да направя това. Наистина, наистина искам да го направя понякога. Да кажем например, че ме отведеш някъде далече — далече оттук. Аз ти раждам цяла сюрия деца, яки като бичета. И всички си живеем доволно и честито, шапка на тояга.

Разсмях се и изпих третата си водка с тоник.

— Но ми се струва, че ти всъщност не искаш сюрия деца, яки като бичета — рече Мидори.

— Безкрайно съм заинтригуван — казах, — ще ми се да ги видя как ще изглеждат.

— Добре де, не е необходимо да ги искаш — рече Мидори, ядейки шамфъстък. — Ето ме мен, пия следобед, говоря каквото ми скимне: „Искам да зарежа всичко и да забягна нанякъде. Какъв смисъл има да се ходи в Уругвай? Там няма нищо, освен магарешки фъшкии.“

— Може би си права.

— Навсякъде магарешки фъшкии. Тук една фъшкия, там друга фъшкия, целият свят една магарешка фъшкия. Ей, не мога да разчупя този. Ти го вземи — Мидори ми подаде един шамфъстък с твърда черупка. Доста се помъчих, докато го разчупя. — Но я гледай каква приятна промяна настъпи миналата неделя! Да се кача на терасата с теб, да гледам пожара, да пия бира, да пея песни. Не знам колко е продължило това, тъй като имах усещане за пълна промяна . Хората все се опитват да ми налагат разни неща. Още щом ме видят, започват да ми казват какво да правя. Поне ти не се опитваш да ме караш да върша каквото и да било.

— Не те познавам достатъчно добре, та да ти казвам какво да правиш.

— Искаш да кажеш, че ако ме познаваше по-добре, щеше като всички останали да ми диктуваш какво да правя, така ли?

— Възможно е — отвърнах. — То е нещо нормално за хората в реалния свят: да се заставят да правят това или онова.

— Ти не би го направил. Сигурна съм. Аз съм специалистка, когато става въпрос да принуждаваш някого да върши нещо или той да те принуждава. Ти просто не си такъв човек. Ето защо мога да се отпусна с теб. Знаеш ли колко хора има по света, които обичат да командват другите и самите тях са ги командвали? Много ! И сетне вдигат голяма врява: „Аз я накарах“, „Ти ме накара“! На тях това им харесва. Но аз не го харесвам. Просто го върша, щото се налага.

— Какви неща си принуждавала хората да вършат или те са те принуждавали?

Мидори постави в устата си кубче лед и го смука известно време.

— Искаш ли да ме опознаеш по-добре? — попита тя.

— Да, донякъде.

— Ей, виж какво, току-що те попитах: „Искаш ли да ме опознаеш по-добре?“ Какъв, по дяволите, е този твой отговор.

— Да, Мидори, бих искал да те опозная по-добре — казах.

— Наистина ли?

— Да, наистина.

— Дори да се наложи да извърнеш очи от онова, което видиш?

— Толкова ли си лоша?

— В известно отношение да — рече тя намръщено. — Искам още едно питие.

Повиках сервитьора и поръчах четвърти питиета. Докато дойдоха, Мидори остана облакътена на бара, подпряла с ръка брадичката си. Аз мълчах и слушах Телониус Монк, неговата песен „Орловите нокти пораснаха“. Имаше още петима или шестима клиенти, но само ние се наливахме с алкохол. Силен аромат на кафе придаваше интимна атмосфера на мрачния интериор.

— Свободен ли си тази неделя? — попита Мидори.

— Струва ми се, че ти казах преди — всяка неделя съм свободен. До шест часа, когато отивам на работа.

— Добре тогава, тази неделя ще се пошляем ли заедно?

— Разбира се — казах аз.

— Ще дойда да те взема от пансиона ти в неделя сутринта. Не съм сигурна точно в колко часа обаче. Съгласен ли си?

— Добре — отвърнах. — Няма проблеми.

— А сега нека те попитам: знаеш ли какво ми се иска да направя в момента?

— Не мога да предположа.

— Първо, искам да лежа на голямо, широко, пухено легло. Искам да съм съвсем спокойна и пияна, да няма никакви магарешки фъшкии наоколо и ти да лежиш до мен. Сетне, малко по малко да свалиш дрехите ми. Мнооого нежно. Така, както майка сваля пелените на бебе. Мнооого ласкаво.

— Хъммм…

— И аз просто се унасям и наистина ми е приятно, докато, съвсем внезапно, разбера какво се случва и ти извикам: „Престани, Ватанабе!“ После казвам: „Наистина ми харесваш, Ватанабе, но се срещам с друг. Не мога да направя това. Ако щеш вярвай, но съм много консервативна в това отношение, така че, ако обичаш, престани“. Обаче ти не преставаш.