Харуки Мураками - Норвежка гора

— Благодаря — казах аз.

Изведнъж се сетих, че съм забравил цветята на долния етаж. Бях ги оставил настрана, когато отвързвах обувките си и после забравих да ги взема със себе си горе. Върнах се долу и открих десетте ярки цветя, лежащи в мрака. Мидори взе висока тясна чаша от шкафа и подреди цветята в нея.

— Обичам нарциси — рече тя. — Някога изпях „Седем нарциса“ в един преглед на млади дарования в гимназията. Чувал ли си тази песен?

— Да, разбира се.

— Имахме фолклорна група. Аз свирех на китара.

Тя изпя „Седем нарциса“, докато разсипваше ястията в чинии.

Готварските умения на Мидори бяха много по-добри, отколкото си мислех. Бе приготвила удивително съчетание от пържени, мариновани, варени и печени ястия от яйца, скумрия, пресни зеленчуци, патладжан, гъби, репички и сусамово семе, всичките в изтънчения стил на Киото.

— Страхотно е — казах с пълна уста.

— Окей, а сега ми кажи истината — рече Мидори. — Не очакваше готвенето ми да е на ниво, нали… съдейки по моята външност.

— Струва ми се, че да — отвърнах искрено.

— Ти си от района Кансаи, тъй че харесваш вкуса на тези ястия, нали?

— Да не искаш да кажеш, че си променила стила специално заради мен?

— Не ставай смешен! Не бих си навлякла тази беля. Не, ние ядем все такива неща.

— Следователно майка ти — или баща ти — е от Кансай?

— Не, баща ми е роден в Токио, а майка ми е от Фукушима. Няма нито един човек от Кансай сред моите роднини. Всички сме от Токио или от северно Канто.

— Не разбирам — казах. — Как се научи тогава да готвиш тази напълно автентична кансайска кухня? Кой те научи?

— Дълга история — отвърна тя, хапвайки парченце пържено яйце. — Майка ми никак не обичаше домакинската работа и почти никога не готвеше. А ние трябваше да мислим за бизнеса, ето защо все се повтаряше например следното: „Днес сме много заети, хайде да хапнем нещо навън“ или „Нека просто да купим няколко кюфтета от месарницата“, и прочие. Мразех това дори когато бях малка, имам предвид да се сготви примерно голяма тенджера ядене, подправено с къри, и три дена наред да се яде все едно и също. И така един ден — бях трети курс в гимназията — реших, че ще сготвя за цялото семейство, и веднага запретнах ръкави. Отидох до голямата книжарница „Кинокуния“ в Шинджуку и купих най-дебелата, най-хубавата готварска книга, която можах да открия, и я изчетох от кора до кора: как да се избере дъска за рязане, как се точат ножове, как се обезкостява риба, как се остъргват люспите на риба тон, всичко. Оказа се, че авторът на книгата е родом от Кансай, затова мога да готвя само кансайски ястия.

— Искаш да кажеш, че си се научила да правиш всички тези неща по книга?!

— Пестях парите, а ми се искаше да се храня с качествена храна. Изучих подправките. Имам доста добра интуиция. Но хич ме няма с логиката.

— Удивително е, че си успяла да се научиш да готвиш така добре, без някой да ти покаже как точно се прави това.

— Не беше лесно — рече Мидори с въздишка — да пораснеш в дом, където никой не се интересува от храненето. Казвах им, че искам да купя свестни ножове и тенджери, а те не ми даваха пари. „Достатъчно добри са и тези, които имаме“ — отвръщаха, но аз твърдях упорито, че са калпави, че не може да се обезкостява риба със скапаните ни ножове, а те викат: „За какво, по дяволите, ти е да обезкостяваш риба с ножове?“ Беше безнадеждна работа да се мъчиш да общуваш с тях. Слагах настрана парите, които ми даваха, и с тях купих качествени професионални ножове, тенджери, цедки и прочие. Можеш ли да си представиш? Едно петнайсетгодишно момиче, което къта дребни стотинки, за да купи цедки, точила и тигани, когато всички други момичета в училище получават от къщи огромни суми и си купуват красиви дрехи и обувки. Не ти ли става жал за мен?

Кимнах, поемайки глътка бульон с пресни зеленчуци.

— Когато бях първи курс в гимназията, трябваше да се снабдя с тиган за пържене на яйца — дълъг, тесен тиган за приготвяне на омлет в стил дашимаки. Купих го с парите за нов сутиен. Наложи се да карам три месеца само с един сутиен . Можеш ли да си представиш? Перях сутиена си нощем, побърквах се, опитвайки се да го изсуша, и го слагах на другия ден. И ако не изсъхнеше напълно, трябваше да преживея истинска трагедия. Най-ужасното нещо на света е да носиш влажен сутиен. Вървях и сълзите се лееха от очите ми. Като си помисля само, че изстрадах това заради един тиган за пържене на яйца!

— Разбирам какво имаш предвид — рекох през смях.