Харуки Мураками - Норвежка гора

— Случи се през първата ми година тук — каза той. — Имаше едни лайнари между първокурсниците и по-големите. Това започна през април и достигна критичния момент през септември. Отидох да уредя работата с големите като представител на първокурсниците. Истински реакционерски задници. Имаха дървени мечове за кендо и „уреждането на работата“ сигурно беше последното нещо, което искаха. Та аз им рекох: „Добре, нека да турим кръст. Правете каквото щете с мен, но оставете другите момчета на мира.“ А те викат: „Окей, хайде тогава да глътнеш два-три плужека.“ — „Чудесно — казвам им, — дайте ги насам.“ Копелетата излязоха и намериха три дебели плужека. И аз ги глътнах.

— Какво беше усещането?

— Какво било усещането? Трябва сам да глътнеш един, за да разбереш. Начинът, по който се плъзга надолу по гърлото ти и в стомаха… плужекът е студен и след това оставя такъв отвратителен вкус в устата… пфу, тръпки ме полазват само като си помисля. Доповръща ми се, но се овладях. Защото, ако ги бях повърнал, просто щеше да се наложи пак да ги глътна. Така че ги удържах. И трите.

— После какво стана?

— Върнах се в стаята си и изпих една кана солена вода. Какво друго можех да направя?

— Да, и аз така предположих.

— Обаче след това никой нищичко не можеше да ми каже. Дори големите. Аз съм единственият тук, който може да глътне три плужека.

— Сигурен съм, че е така.

Разкриването на истината за размера на пениса му беше доста лесно. Просто отидох с него в общата баня на пансиона. Вярно, голям му беше. Но това за стоте момичета вероятно беше преувеличение. „Може и седемдесет и пет да са — рече той. — Не ги помня всичките, но съм сигурен, че са най-малко седемдесет.“ Когато му казах, че съм спал само с едно, той рече: „О, можем лесно да поправим това. Ела с мен другия път. Като нищо ще ти намеря някоя.“

Аз не му хванах вяра, но той се оказа прав. Беше лесно. Може би прекалено лесно при опиянението от престояла бира. Отидохме в един бар в Шибуя или Шинджуку (той имаше предпочитания), открихме двойка момичета (светът бе пълен с момичета по двойки), поприказвахме си с тях, пихме, отидохме в един хотел и правихме секс с тях. Нагасава беше страхотен събеседник. Не че имаше нещо изключително за казване, ала момичетата се прехласваха, като го слушаха, пиеха твърде много и накрая спяха с него. Мисля, че им харесваше да бъдат с толкова мил, щедър и умен човек. А най-удивителното беше, че само защото бях с него, аз според тях бях, изглежда, също толкова чаровен. Нагасава ме подтикваше да говоря и момичетата ми отвръщаха със същите усмивки на възторг, с каквито даряваха него. Неговият чар вършеше това — истинският му талант, който ме впечатляваше всеки път. В сравнение с Нагасава дарбата на добър събеседник, която имаше Кидзуки, беше незначителна. Това бе една съвсем различна степен на умение. Ала колкото и да бях завладян от способностите на Нагасава, Кидзуки все още ми липсваше. Изпитвах ново възхищение към неговата искреност. Каквито и таланти да имаше, той ги споделяше само с Наоко и с мене, докато Нагасава беше решен да разпръсне своите значителни дарби навсякъде около себе си. Не че умираше да спи с момичета, които срещаше: това беше просто забава за него.

Аз не бях чак толкова пощурял да спя с момичета, които не познавам. Бе, разбира се, лесен начин да се погрижа за сексуалния си нагон и изпитвах удоволствие от цялото това натискане и опипване, ала мразех заранта на другия ден. Събуждах се и намирах непознатото момиче до мен, стаята вонеше на алкохол, леглото, осветлението и пердетата имаха оня особен крещящ блясък на „хотел за една нощ“, а главата ме цепеше от махмурлука. Сетне момичето се събуждаше, почваше да опипва слепешком наоколо в търсене на бельото си и когато си обуваше чорапите, казваше нещо от рода на: „Надявам се, че използва презерватив снощи. Това ми е най-лошият ден от месеца“. После сядаше пред някое огледало и докато оправяше червилото си или си закрепваше изкуствените мигли, почваше да мрънка, че главата я боли или че гримът й се е скапал. Бих предпочел да не прекарвам цялата нощ с тях, но човек не може да се притеснява от някакъв си среднощен час за прибиране, докато прелъстява жени (чието разположение и без това противоречи на законите на физиката), така че излизах за цялата нощ. Това ще рече, че се налагаше да остана до сутринта там, където съм, и да се върна в пансиона изпълнен със себеотвращение и разочарование. От слънчевата светлина очите ме боляха, устата ми се покриваше с пясък, не си чувствах главата.