Харуки Мураками - Норвежка гора

Проблемът беше, че изобщо не можех да обясня на Наоко подобен развой на събитията. Бих бил достатъчно решителен във всеки друг момент, но при тогавашното състояние на Наоко нямаше как да мога да й кажа, че съм се влюбил в друго момиче. И освен това все още я обичах. Макар навярно да бе изкривена и изопачена, тази любов съществуваше. Някъде вътре в себе си все още пазех едно определено, открито и недокоснато пространство само за Наоко и за никого другиго.

Едно от нещата, които можех да направя, беше да пиша на Рейко писмо, в което да призная всичко съвсем откровено. Като се прибрах вкъщи, седнах на верандата, гледах как дъждът вали като из ведро върху градината в нощта и съчинявах наум изреченията. Сетне отидох при бюрото си и написах писмото. „За мен е почти непоносимо, че сега трябва да ти пиша подобно писмо“, започнах. Описах накратко моята връзка с Мидори и обясних какво се беше случило същия ден.

„Винаги съм обичал Наоко и все още я обичам. Ала съществува една очевидна безвъзвратност на онова, което се случва между Мидори и мен. То притежава неустоима власт, която непременно ще ме понесе към бъдещето. Онова, което изпитвам към Наоко, е една съвсем кротка, нежна и открита обич, а онова, което изпитвам към Мидори, е съвсем различно чувство. То не се променя и се развива самостоятелно, живее, диша, пулсира и ме разтърсва до корените на моето същество. Не знам какво да правя. Объркан съм. Не се опитвам да се оправдая, но смятам, че с всички сили съм се старал да живея честно. Никога не съм лъгал никого и винаги съм внимавал да не наранявам другите. И все пак се намирам запратен в този лабиринт. Как стана така? Не мога да си обясня. Не знам какво да правя. Можеш ли да ми кажеш, Рейко. Ти си единственият човек, към когото мога да се обърна за съвет.“

Изпратих писмото същата вечер с бърза поща.

Отговорът на Рейко пристигна след пет дена, с дата 17-и юни.

„Ще започна с добрите новини. Наоко върви към подобрение много по-бързо, отколкото някой можеше да очаква. Веднъж говорих с нея по телефона и тя приказваше съвсем разбираемо. Може би дори ще е в състояние да се върне тук не след дълго.

Сега за теб.

Мисля, че приемаш всичко прекалено сериозно. Любовта към друг човек е прекрасно чувство и ако тази любов е искрена, никой не се озовава запратен в лабиринт. Трябва да имаш повече вяра в себе си.

Моят съвет е много прост. Първо, ако те влече толкова силно към лицето Мидори, съвсем естествено е да си се влюбил в нея. Нещата може да се развият добре, или не. Но това е любовта. Когато си влюбен, съвсем естествено е да се посветиш на любовта си. Така смятам. Опитвам се да бъда откровена.

Второ, що се отнася до това, да правиш ли, или не, секс с Мидори, ти сам трябва да решиш. Аз не мога нищо да кажа. Поговори с нея и стигни сам до заключение, което би било разумно за теб.

Трето, не казвай на Наоко нищо по този въпрос. Ако нещата стигнат до момента, когато непременно трябва да й кажеш, тогава ти и аз ще съставим заедно един добър план. Така че засега го пази в тайна. Остави го на мен.

Четвъртото нещо, което трябва да кажа, е, че ти си такъв чудесен източник на сила за Наоко, че дори и вече да не изпитваш към нея чувства на влюбен, още много можеш да направиш за нея. Така че не бива да размишляваш над всичко по такъв свръхсериозен начин. Всички ние — имам предвид всички, нормални и не съвсем нормални, сме несъвършени човешки същества, живеещи в несъвършен свят. Не живеем с механичната точност на банкова операция или като измерваме всичките си линии и ъгли с линийки и транспортири. Права ли съм?

Собственото ми усещане е, че Мидори навярно е чудесно момиче. Разбирам, просто като чета писмото ти, защо си хлътнал по нея. Разбирам също и защо си бил привлечен от Наоко. В това няма нищо грешно. Подобни неща се случват непрекъснато в този огромен свят. То е като да излезеш на разходка с лодка по красиво езеро в прекрасен ден и да си помислиш, че и небето, и езерото са красиви. Така че престани да се тормозиш. Нещата ще се развият както трябва, ако просто ги оставиш да следват естествения си ход. Въпреки че човек се старае да не е така, хората се чувстват засегнати, когато дойде моментът то да се случи. Такъв е животът. Знам, че звуча така, сякаш чета проповед от подиум, но е време да се научиш да живееш по този начин. Прекалено упорито се мъчиш да накараш живота да съответства на твоето разбиране за нещата. Ако не искаш да прекараш известно време в лудница, трябва да се отвориш малко повече към света и да се оставиш на естествения ход на живота. Аз съм само една слаба и несъвършена жена, обаче все пак има моменти, когато си мисля колко хубав може да бъде животът! Повярвай ми, така е! Затова прекъсни заниманието си в момента и бъди щастлив. Помъчи се да станеш щастлив!