Харуки Мураками - Норвежка гора

— Високи планини, дълбоки океани — рече Мидори.

Тя пъхна ръка в хавлията ми и здраво хвана еректиралия ми член. После, като преглътна жадно, рече:

— Ватанабе, шегата настрана, ама тая няма да я бъде. Никога няма да приема в себе си това голямо, твърдо нещо. Не е възможно.

— Шегуваш се — казах с въздишка.

— Да — рече тя, кикотейки се. — Няма страшно. Ще бъде просто върхът. Сигурна съм, че ще пасне. Ъъъ, може ли да погледна?

— Разрешавам ти.

Мидори се зарови под завивките и ме опипа навсякъде, разтегляйки кожата на пениса ми, претегляйки тестисите ми с длан. След това подаде глава и издиша шумно.

— Обичам го! — рече. — Не че те лаская! Наистина го обичам!

— Благодаря ти — казах с непресторена благодарност.

— Ама наистина ли, Ватанабе, не искаш да го направиш с мен… докато не уредиш оная работа?

— Няма как да не искам да го направя с теб — отвърнах. — Ще откача, толкова силно искам да го направя. Но просто няма да е честно.

— Ти си крайно упорит! Ако бях на твое място, просто щях да го направя — и после да мисля.

— Така ли?

— Майтапя се — отвърна Мидори с тъничък гласец. — Вероятно и аз нямаше да го направя, ако бях на твое място. И тъкмо това обичам в теб. Тъкмо това наистина, наистина обичам в теб.

— Колко ме обичаш? — попитах, но тя не отговори. Вместо това се притисна към мен, постави устни на зърното на едната ми гърда и започна да движи ръката, с която бе обвила пениса ми. Първото нещо, което ми мина през ума, беше колко по-различно движеше ръката си Наоко. И двете бяха нежни и много добри, но имаше някаква разлика в начина, по който го правеха, и аз го усещах като съвсем различно преживяване.

— Бас държа, Ватанабе, че мислиш за другото момиче.

— Не е вярно — излъгах.

— Наистина ли.

— Наистина.

— Защото това ми е много неприятно.

— Не мога да мисля за никоя друга — рекох.

— Искаш ли да ме докоснеш по гърдите или по-надолу?

— О, боже, много бих искал, но по-добре да не го правя. Ако направим незабавно всички тези неща, ще ми бъде много трудно.

Мидори кимна и се измуши енергично изпод завивките, събу панталона си и го задържа срещу върха на пениса ми.

— Можеш да свършиш върху него — рече.

— Но ще го изпоцапам.

— Престани, чуваш ли? Ще ме накараш да се разплача — заяви Мидори, сякаш бе на път да се облее в сълзи. — Ще трябва просто да го изпера. Така че не се възпирай, а свърши, нали това искаш? Ако се притесняваш за панталона ми, купи ми нов. Или той ти пречи да свършиш, защото е мой?

— Не — отвърнах.

— Тогава давай.

Когато свърших, Мидори разгледа спермата ми.

— Ау, колко е много!

— Прекалено много ли?

— Не, всичко е наред, глупчо. Свърши, нали това искаше? — рече тя с усмивка. После ме целуна.

Вечерта Мидори напазарува от магазин наблизо и приготви вечеря. Ядохме темпура и зелен грах с ориз на масата в кухнята и я оляхме цялата с бира.

— Нагъвай здравата, за да имаш много сперма. Аз ще бъда добра и ще ти помагам да се освобождаваш от нея.

— Много благодаря — рекох.

— Знам всякакви начини за правене на това. Научих ги от дамските списания, когато държахме книжарницата. Веднъж имаше специално издание, посветено изцяло на въпроса как да се грижиш за съпруга си, така че да не ти изневерява, докато си бременна и не можете да правите секс. Има куп начини. Искаш ли да ги пробваме?

— Нямам търпение — отвърнах.

След като си тръгнах от дома на Мидори, купих един вестник от гарата, но когато го разгърнах във влака, разбрах, че нямам абсолютно никакво желание да чета и изобщо не съм в състояние да схвана прочетеното. Можех само да се пуля срещу непонятната печатна страница и да се питам какво ще ми се случи отсега нататък и как ще се развият нещата. Имах чувството, че от време на време светът вибрира. Въздъхнах дълбоко и затворих очи. Що се отнасяше до стореното през този ден, не изпитвах и най-малко съжаление; бях убеден, че ако същото трябваше да се повтори от начало до край, щях да го изживея по съвсем същия начин. Пак щях силно да прегръщам Мидори на покрива в дъжда; щяхме двамата да се измокрим до кости и аз щях да позволя на пръстите й да ме доведат до оргазъм в леглото й. Изобщо не се съмнявах, че така щеше да стане. Обичах Мидори и бях щастлив, че тя се бе върнала при мен. Двамата можехме да го направим, това беше сигурно. Както самата Мидори бе казала, тя бе момиче от плът и кръв и ми отдаваше топлото си тяло. Само това можех да сторя, за да потуша силното желание, което имах, да я съблека чисто гола, да обгърна тялото й и да потъна в нейната топлина. Нямаше как да се накарам да я спра, след като хвана пениса ми и започна да движи ръката си. Исках да го направи, тя искаше да го направи, бяхме влюбени един в друг. Кой можеше да спре такова нещо? Да, аз обичах Мидори. И може би бях разбрал това в един миг. Просто много дълго не се бях решавал да стигна до този извод.