Харуки Мураками - Норвежка гора

— Чудесно. Ще ми се всички момичета да постъпват така — рекох. — Както и да е, та какво правихте в Нара?

— Какво можехме да правим ? Хранихме елените и скитосвахме из града. Беше направо ужасно! Имахме една голяма кавга и не съм го виждала, откакто се върнахме. Помотах се няколко дни и реших да си направя едно хубаво пътешествие съвсем сама. И така заминах за Аомори. Останах при приятелка в Хиросаки през първите две нощи, сетне започнах да пътешествам — Шимокита, Тапи и прочие градчета. Те са хубави. Веднъж написах географска брошурка за този край. Някога бил ли си там?

— Не, никога.

— Както и да е — рече Мидори, след което отпи глътка от своя „Тим Колинс“ и стисна един шамфъстък, за да го счупи, — през цялото време, докато пътувах сама, мислех за теб. Мислех си колко приятно би било, ако ти беше с мен.

— Как стана така?

— Как стана така ли?! — Мидори ме погледна с празен поглед. — К’во ще рече „Как стана така“?!

— Същото. Как стана така, че мисли за мен?

— Може би защото ми харесваш, ето как стана! Защо иначе ще мисля за теб? На кого изобщо ще хрумне, че иска да бъде с някого, когото не харесва?

— Но ти имаш приятел — отбелязах. — Не бива да мислиш за мен — отпих бавно глътка от уискито със сода.

— Искаш да кажеш, че не ми е позволено да мисля за теб, щом като имам приятел, така ли?

— Не, не това, аз просто…

— Сега ще ти го кажа направо, Ватанабе — рече Мидори, като сочеше в мен. — Предупреждавам те, преливам от мъка, трупана цял месец, и съм на път да кипна. Така че внимавай какво ми говориш. Ако чуя още нещо от този род, ще наводня това заведение със сълзи. Започна ли веднъж, няма да спра цялата вечер. Готов ли си за това? Ставам същинско животно, когато се разрева, все едно къде се намирам! Не се майтапя.

Кимнах и си замълчах. Поръчах второ уиски със сода и изядох няколко шамфъстъка. Някъде, отвъд звука от плискащия се шейкър, звънтящите чаши и стърженето на някакъв хладилник, Сара Вогън пееше стара любовна песен.

— Нещата между мен и моя приятел се влошиха след случката с тампона.

— Случка с тампон ли?

— Да, преди около месец бяхме излезли да пийнем по нещо с него и с неколцина негови приятели и аз им разправих историята на една жена от моя квартал, която кихнала и от носа й изскочил тампон. Нали е смешно?

— Смешно е — казах и се засмях.

— Да, и другите момчета мислеха така. Но той много се ядоса и каза, че не трябва да разправям такива неприлични работи. Такъв темерут!

— Ау.

— Той е чудесен човек, но наистина може да бъде ограничен, когато стане дума за подобни неща — рече Мидори. — Примерно страшно се вбесява, ако нося не бели, а други на цвят пликчета. Не смяташ ли, че е ограничен?

— Може би — отвърнах, — но е въпрос на вкус. — Стори ми се невероятно, че човек като него би поискал за приятелка момиче като Мидори, но запазих тази мисъл за себе си.

— А ти какво прави? — попита тя.

— Нищо. Все същото — казах, но после си спомних за опита да мастурбирам, докато мисля за Мидори, както бях обещал да направя. Казах й го тихо, за да не ни чуят хората около нас.

Очите й светнаха и тя щракна с пръсти.

— Как ти се стори? Беше ли хубаво?

— Не, стана ми неловко по средата и се отказах.

— Имаш предвид, че ти е изчезнала ерекцията ли?

— Нещо такова.

— По дяволите — рече тя, стрелвайки ме с поглед, изпълнен с досада. — Не бива да допускаш да се чувстваш неловко. Мисли за нещо наистина еротично. Съгласна съм, позволявам ти. Хей, сетих се! Другия път ще ти се обадя по телефона и докато го правиш, ще ти говоря такива неща: „О, о, страхотно е… О, чувствам го… Спри, ще свърша… О, не прави това!“

— Телефонът на пансиона е във фоайето до входната врата, непрекъснато влизат и излизат хора — поясних. — Директорът ще ме убие с голи ръце, ако ме види да лъскам бастуна на подобно място.

— О, жалко.

— Няма значение — рекох. — Ще опитам отново сам тия дни.

— Постарай се — рече Мидори.

— Непременно — казах.

— Чудя се дали не съм аз причината — рече тя. — Може би просто не съм секси.

— Не, не е това — уверих я. — По-скоро е въпрос на нагласа.

— Знаеш ли — подзе тя, — имам страшно чувствителен гръб. Много ми е приятно, като прокарват леко пръсти по него… ммммм.

— Ще го имам предвид.

— Хей, защо не отидем сега да гледаме някой мръснишки филм? — предложи Мидори. — Някой наистина гаден садо-мазо.

От бара отидохме в рибен ресторант, а оттам до едно от най-занемарените кина в Шинджуку да гледаме програма с три филма за възрастни. Това бе единственото място, което успяхме да открием във вестника и където даваха садо-мазо филм. В киното се усещаше неопределима миризма. Улучихме подходящия момент: садо-мазо филмът тъкмо започваше, когато заехме местата си. Беше история за една секретарка и нейната шестнайсет-седемнайсетгодишна сестра, отвлечени от група мъже и подложени на садистичен тормоз. Мъжете караха по-голямата да прави най-различни отвратителни неща, заплашвайки да изнасилят по-малката сестра, но скоро по-голямата се превърна в буйстваща мазохистка, а по-малката откачи, тъй като трябваше да гледа всичките извращения, на които подложиха сестра й. Беше толкова потискащ, шаблонен филм, че не след дълго ми стана малко досадно.