Харуки Мураками - Норвежка гора

— Ако аз бях на мястото на по-малката сестра, нямаше толкова лесно да се побъркам — рече Мидори. — Щях да продължа да гледам.

— Сигурен съм, че щеше.

— Все пак не мислиш ли, че зърната на гърдите й са прекалено тъмни за момиче на тази възраст — девственица?

— Така е.

Мидори не откъсваше очи от екрана. Бях силно впечатлен: всеки, който толкова напрегнато гледа някой филм, получава повече, отколкото е заплатил. Тя продължи да ми съобщава мислите си: „О боже, видя ли това“ или „Трима мъже наведнъж! Ще я разпорят!“, или „Искам да направя това на някого, Ватанабе“. Забавна ми беше повече Мидори, отколкото филмът.

Когато по време на антракта лампите светнаха, разбрах, че в киносалона нямаше други жени. Един младеж, който седеше близо до нас — вероятно студент, — огледа Мидори и отиде да седне в другия край.

— Кажи ми, Ватанабе, надървяш ли го, като гледаш такива неща?

— Да, понякога — отвърнах. — С такава цел се правят тези филми.

— Искаш да кажеш, че всеки път, когато започне някоя от тези сцени, оная работа на всеки мъж в киното се намира в изправено положение? Трийсет-четирийсет го надървят едновременно? Толкова е странно, ако за миг помислиш върху това, не смяташ ли?

— Да, така ми се струва сега, като го спомена.

Вторият филм беше типичен порнофилм, тоест още по-отегчителен от първия. Имаше много сцени с орален секс и всеки път, когато започваха да правят фелацио или кунилингус, или заставаха в поза шейсет и девет, киното се изпълваше със силни звуци от смучене и мляскане, записани към филма. Като ги слушах, се почувствах необяснимо тласнат към мисълта, че живея на странна планета.

— Чудя се на кого хрумва да се прибавят тези звуци — казах на Мидори.

— Намирам ги за страхотни ! — обади се тя.

Имаше и звук за пенис, движещ се напред-назад във вагина. И през ум не ми бе минавало, че такива звуци изобщо съществуват. Мъжът не спираше да диша тежко, а жената свършваше с обичайните фрази — „да“ или „още“, — докато се гърчеше под него. Чуваше се и скърцането на леглото. Тези сцени се повтаряха отново и отново. Мидори изглежда отначало им се наслаждаваше, но и тя се отегчи след малко и предложи да си тръгваме. Излязохме и дълбоко си поехме дъх няколко пъти. Тогава за пръв път в живота ми въздухът на Шинджуку ми се стори здравословен.

— Беше забавно — рече Мидори. — Хайде пак да пробваме някога.

— Те правят едни и същи неща — казах.

— Ами какво друго могат да правят? Всички правим едни и същи неща.

Тук тя спечели точка.

Открихме друг бар и поръчахме питиета. Аз пих още уиски, а Мидори изпи три-четири коктейла от някакво неясно естество. Като излязохме навън, Мидори каза, че иска да се покатери на някое дърво.

— Няма никакви дървета наоколо — отбелязах. — А дори и да имаше, твърде много се олюляваш, за да се катериш.

— Винаги си толкова трезв, че разваляш всичко. Аз съм пияна, щото искам да съм пияна. Какво лошо има? Но макар да съм пияна, все пак мога да се покатеря на някое дърво. Дявол да го вземе, ще се покатеря на върха на някое грамадно, високо дърво и ще се изпишкам върху всички!

— Да не би случайно да ти се ходи до тоалетната?

— Да.

Заведох я до една платена тоалетна на гара Шинджуку, поставих монета в процепа и вкарах Мидори вътре, сетне купих вечерен вестник от сергия наблизо и го прочетох, докато я чаках да излезе. Но тя не излизаше. След петнайсет минути започнах да се безпокоя и бях склонен да вляза да проверя какво става с нея, когато тя най-подир се появи. Изглеждаше малко пребледняла.

— Извинявай — рече. — Заспах върху тоалетната чиния.

— Добре ли си? — попитах, поставяйки палтото си върху раменете й.

— Всъщност не — отвърна тя.

— Ще те заведа у вас. Просто трябва да се прибереш, хубавичко да се изкъпеш и да си легнеш. Преуморена си.

— Не отивам вкъщи. Какъв смисъл има? Там няма никой. Не искам да спя сама на това място.

— Ужасно — рекох. — Тогава какво възнамеряваш да правиш?

— Да отида в някой близък хотел и да спя в обятията ти цяла нощ. Като пън. Утре сутрин ще закусим някъде и ще отидем заедно на занятия.

— Имаше такова намерение от самото начало, нали? Затова ми се обади по телефона.

— Разбира се.

— Трябваше да се обадиш на приятеля си, не на мен. Това би било единственото разумно нещо. Иначе за какво са приятелите?

— Но аз искам да бъда с теб.

— Не е възможно да бъдеш с мен — рекох. — Първо, трябва да се върна в пансиона до полунощ. В противен случай ще наруша вечерния час. Един-единствен път го направих и имах големи неприятности. И второ, ако легна с момиче, ще поискам да го направя с нея, а съм сигурен като две и две четири, че не ми се ще да лежа там и да се мъча да се въздържа. Не се шегувам, може накрая да те насиля.