Харуки Мураками - Норвежка гора

— Имаш предвид да ме набиеш, да ме завържеш и да ме изнасилиш отзад?

— Ей, виж какво, говоря сериозно.

— Но аз съм толкова самотна! Искам да бъда с някого! Знам, че постъпвам ужасно с теб, отправям искания и не ти давам нищо в замяна, говоря каквото ми щукне, измъквам те от стаята ти и те принуждавам да ме водиш където си поискам, но ти си единственият, с когото мога да се отнасям така. Нито веднъж през двайсетте години, откакто съм на този свят, не съм била в състояние да се държа както си искам с някого. Баща ми, майка ми, те никога не ми обръщаха внимание, а приятелят ми, е, той просто не е такъв човек. Вбесява се, ако се опитам да правя каквото искам. Затова в края на краищата се караме. Ти си единственият, на когото мога да кажа тези неща. А сега съм наистина, наистина, наистина уморена и искам да заспя, слушайки някой да ми казва колко ме харесва и колко съм хубава и прочие. Само това искам. А когато се събудя, ще съм изпълнена с енергия и никога повече няма да ти досадя с тези егоистични желания. Кълна се. Ще бъда добро момиче.

— Разбирам те, повярвай ми, но нищо не мога да направя.

— Моля те! Иначе ще седна направо тук на земята и ще рева до скъсване цяла нощ. И ще преспя с първото момче, което ме заговори.

Това вече беше върхът. Обадих се в пансиона и поисках да говоря с Нагасава. Когато той отиде на телефона, го попитах дали може да направи така, че да изглежда, че съм се прибрал вечерта. С едно момиче съм, поясних.

— Добре — рече той. — Това е основателна причина, ще се радвам да помогна. Просто ще обърна табелката с името ти откъм страната с надпис „тук“. Не се безпокой. Имаш на разположение колкото време ти е нужно. Сутринта може да се вмъкнеш през моя прозорец.

— Благодаря. Много съм ти задължен — казах и затворих.

— Готово ли е? — попита Мидори.

— Почти — продумах с въздишка.

— Страхотно, хайде да отидем на дискотека, още е толкова рано.

— Чакай малко, мислех, че си уморена.

— За такова нещо съм винаги във форма.

— О, боже.

Да, тя беше права. Отидохме в една дискотека и когато затанцувахме, енергията й взе малко по малко да се възвръща. Тя изпи две уискита с кола и остана на дансинга, докато челото й се изпоти.

— Толкова е весело ! — възкликна, когато спряхме за малко и се върнахме на масата. — Цяла вечност не съм танцувала така. Не знам, но когато човек движи тялото си, сякаш духът му се освобождава.

— Твоят дух е винаги освободен — рекох.

— Не е така — каза тя, поклати глава и се усмихна. — Както и да е, тъй като сега се чувствам по-добре, огладнях! Хайде да отидем да изядем по една пица.

Заведох я в пицария, която често посещавах, и поръчах наливна бира и пица с аншоа. Не бях особено гладен и изядох само четири от дванайсетте парчета. Мидори довърши останалите.

— Сигурно бързо се съвземаш — рекох. — Доскоро беше бледа и се олюляваше.

— Да, защото някой се зае да изпълни егоистичните ми желания — отвърна тя. — Разтоварих се. Ау, пицата е страхотна!

— Кажи, наистина ли няма никой у вас?

— Да. Сестра ми е с приятеля си в неговата квартира. Това момиче страшно ме изнудва. Тя не може да спи сама у дома, ако ме няма.

— Тогава да забравим тази простотия с хотела. Само ще се чувстваш неудобно, ако отидем на такова място. Хайде да вървим у вас. Сигурно ще се намери някое одеяло за мен?

Мидори си помисли малко, после кимна.

— Добре, ще прекараме нощта у нас.

Качихме се на линия „Яманоте“ до Оцука и не след дълго вдигнахме металните кепенци, които затваряха отпред книжарница „Кобаяши“. На лист хартия, лепнат върху кепенците, пишеше: „Книжарницата е временно затворена“. Миризма на стари книги изпълваше тъмното помещение, сякаш кепенците отдавна не бяха вдигани. Половината рафтове бяха празни, а повечето списания бяха вързани на купчини за връщане като непродадена стока. Усещането за празнота и хлад, което бях изпитал при първото ми идване, се бе засилило. Мястото приличаше на стар негоден кораб, изоставен на брега.

— Не планирате ли пак да отворите книжарницата? — попитах.

— Не, ще я продадем — отвърна Мидори. — Ще си разделим парите и ще живеем сами известно време, без ничие „покровителство“. Сестра ми се омъжва догодина, а на мен ми остават още три години, докато завърша. Трябва да се постараем да изкараме поне дотогава. Аз ще продължа да върша нещатната си работа. След като продадем имота, известно време ще живея със сестра си в една стая.

— Мислиш ли, че някой ще поиска да го купи?