Харуки Мураками - Норвежка гора

— Много е вероятно. Познавам една жена, която желае да отвори магазин за прежди. Наскоро ме попита дали искам да го продам. Татко, горкият, се труди толкова упорито, докато го купи, и изплащаше малко по малко заема, който бе взел, а накрая почти нищо не му бе останало. Всичко изчезна като морска пяна.

— Но той имаше теб — рекох аз.

— Мен?! — каза Мидори със смях. Тя си пое дълбоко въздух и го издиша. — Хайде да се качваме горе. Тук долу е студено.

На горния етаж тя ме настани край масата в кухнята и отиде да стопли водата за ваната. Докато бе заета с това, аз сварих чай в голям чайник, после зачакахме да се стопли водата за банята, седнали един срещу друг на кухненската маса и пихме чай. Подпряла брадичката си с ръка, тя ме погледна продължително и настойчиво. Не се чуваха други звуци, освен тиктакането на часовника и бръмченето на мотора на хладилника, който се включваше и изключваше по команда от термостата. Часовникът показваше, че наближава полунощ.

— Знаеш ли какво, Ватанабе, ако те гледа достатъчно внимателно човек, остава с впечатлението, че имаш доста интересно лице.

— Така ли смяташ? — попитах, леко засегнат.

— Едно симпатично лице значи много за мен — рече тя. — А твоето… колкото повече го гледам, толкова повече си мисля: „Той ще успее в живота“.

— А аз — продумах, — от време на време си мисля: „Какво ще излезе от мен, дявол да го вземе?“

— Хей, май зле се изразих. Не съм особено добра в изразяване на чувствата си. Затова хората ме разбират погрешно. Опитвам се само да ти кажа, че ми харесваш. Казвала ли съм ти го преди?

— Да — отвърнах.

— Мисля, че не съм единствената, на която й е трудно да разбере мъжката същност. Но работя по въпроса, малко по малко.

Мидори извади кутия цигари „Марлборо“ и запали една.

— Когато човек започва от нулата, има много неща да учи — рече тя.

— Не съм изненадан.

— О, за малко да забравя! Искаш ли да запалиш една благовонна пръчица в памет на баща ми?

Последвах Мидори до стаята с будисткия олтар, запалих пръчица пред снимка на баща й и сбрах молитвено ръце.

— Знаеш ли какво направих неотдавна? — попита Мидори. — Съблякох се чисто гола пред снимката на баща ми. Застанах както ме е майка родила в нещо като йогийска поза и го оставих да гледа дълго. Викам му: „Ето, татко, това са циците ми, а това е путката ми“.

— Защо, по дяволите, направи това? — попитах.

— Не знам, просто исках да му се покажа. Та нали половината от мен произлиза от неговото семе? Защо тогава да не му се покажа? „Ето я дъщерята, която си създал.“ Бях малко пийнала. Предполагам, че беше отчасти поради това.

— Вероятно.

— Сестра ми влезе и се изуми. Седях пред портрета на баща си чисто гола с разтворени крака. Струва ми се, че всеки би се изненадал.

— Така е.

— Обясних защо правя това и рекох: „Така че съблечи се, седни до мен и също му се покажи, Момо“ (казва се Момо), но тя не ме послуша. Излезе шокирана. Наистина е малко консервативна.

— С други думи е горе-долу нормална — казах аз.

— Кажи ми, Ватанабе, какво ти е мнението за баща ми?

— Не съм особено умел в общуването си с хора, с които току-що съм се запознал, но докато бяхме само двамата, не ми беше досадно. Чувствах се доста спокоен с него. Разговаряхме за какво ли не.

— Например?

— Например за Еврипид — отвърнах.

Мидори гръмко се засмя.

— Ти си такъв особняк! Никой не говори за Еврипид с умиращ човек, с когото току-що се е запознал!

— Да, но и никой не седи разкрачен пред паметния портрет на баща си!

Мидори се подсмихна и бутна камбанката на олтара, която звънна.

— Лека нощ, татко. Ние малко ще се позабавляваме, така че не се безпокой, а поспи. Вече не страдаш, нали? Нали си покойник? Сигурна съм, че не страдаш. В противен случай ще е добре да се оплачеш на боговете. Кажи им, че е прекалено мъчително. Надявам се, че се срещаш с мама и че двамата наистина се оправяте. Видях ти го, когато ти помагах да се изпишкаш. Беше много впечатляващ! Дай всичко от себе си. Лека нощ.

Взехме вана един след друг и си облякохме пижами. Аз получих почти нова пижама, която бе на баща й. Беше ми малко тясна и къса, но все пак по-добре от нищо. Мидори ми постла дюшек на пода в стаята с олтара.

— Нали не те е страх да спиш пред олтара? — попита.

— Ни най-малко. Не съм сторил нищо лошо — казах с усмивка.

— Но ще останеш с мен и ще ме прегръщаш, докато заспя, нали?

— Да — отвърнах.

Прегърнах я, почти на път да падна от ръба на малкото й легло. Забучила нос в гърдите ми, тя постави ръцете си върху хълбоците ми. Дясната ми ръка обгърна гърба й, докато се опитвах да не падна, а с лявата се държах здраво за рамката на леглото. Положението не беше особено благоприятно за сексуална възбуда. Носът опираше в главата й и от време на време късите косми го гъделичкаха.