Харуки Мураками - Спутник, моя любов

— Бдителен ли? — попитах аз.

Тя само се усмихна и нищо не каза.

Малко по-късно се любихме отново и този път се получи удивително леко и приятно. Да бъдеш бдителен — започвах полека-лека да разбирам какво значи това. За пръв път видях как реагира една жена, когато е във вихъра на страстта.

На сутринта закусихме заедно и се разделихме. Поехме в различни посоки. Жената продължи пътуването си, а аз своето. Преди да се сбогуваме, тя ми каза, че след два месеца се омъжва за свой колега от банката.

— Много мил човек е — рече с усмивка. — Заедно сме от пет години и ето че накрая решихме да сключим брак. Едва ли ще мога занапред да пътешествам сама. Това ми е за последно.

Бях още млад и смятах, че в живота непрекъснато се случват такива вълнуващи събития. След време разбрах колко съм се заблуждавал.

Разказах за това на Сумире много отдавна. Не помня по какъв повод. Може би когато си говорехме за сексуалното желание.

— И какво все пак е значението на тази история? — попита ме тя.

— Да бъдем внимателни, ето какво. Да, най-вече това — отвърнах аз. — Да не съдим за нещата, преди да са се случили, да не ги предрешаваме, а да се вслушваме в ставащото, а сърцето и умът ни да са открити за света.

— Хм — произнесе тя в отговор. Като че ли размишляваше върху малкото ми сексуално приключение и навярно се питаше дали не би могла да го включи в някой от романите си.

— Сигурно имаш богат опит с жените?

— Не бих казал, че е богат — възразих спокойно. — Срещнах тази жена съвсем случайно.

Сумире загриза ноктите си, потънала в мисли.

— Все пак какво трябва да направиш, за да станеш „внимателен“? Настъпва критичният момент, когато си казваш: „Добре, ще бъда бдителен и ще се вслушвам внимателно“, обаче не можеш просто да щракнеш с пръсти и да станеш добър в тези работи, не е ли така? Обясни ми по-конкретно? Дай ми някакъв пример.

— Първо трябва да се успокоиш. Как? Да кажем… като броиш.

— После?

— Ами можеш да си мислиш за краставици в хладилник през някой летен следобед. Просто ти давам пример.

— Чакай сега — рече тя след кратка пауза. — Искаш да кажеш, че като правиш секс, си представяш краставици в хладилник през летен следобед?

— Невинаги — отвърнах аз.

— Понякога.

— Да, понякога.

Сумире направи недоволна гримаса и няколко пъти поклати глава.

— Много по-странен си, отколкото изглеждаш.

— Всеки човек е странен с нещо — казах аз.

— Когато в ресторанта Миу държеше ръката ми в своята и ме гледаше втренчено, си мислих за краставици — рече Сумире. „Успокой се, вслушвай се внимателно“ — казвах си.

— За краставици ?

— Не си ли спомняш какво ми разказа… за краставиците в хладилника през летен следобед?

— А-а, да — спомних си разговора ни. — Е, помогнаха ли ти?

— Доста.

— Радвам се — рекох.

Сумире продължи:

— Домът на Миу е съвсем близо до ресторанта, може и пеш да се стигне. Не е много голям, но е наистина хубав. Слънчева веранда, стайни растения, италиански кожен диван, тонколони „Боус“, няколко гравюри, „Ягуар“ в гаража. Живее в него сама. Жилището, което имат със съпруга й, е някъде в „Сетагая“ 8 8 Престижен квартал на Токио близо до центъра. — Б.пр. . Връща се там за почивните дни. През повечето време живее в апартамента си в „Аояма“ 9 9 Квартал на Токио с множество модни бутици, художествени и антикварни галерии, музеи и кафенета в парижки стил. — Б.пр. . Според теб какво ми показа тя там?

— Любимите сандали на Марк Болан, от змийска кожа, в стъклена кутия — осмелих се да предположа. — Безценно наследство, без което историята на рокендрола щеше да е непълна. Не липсва и една люспица, а на подметката се мъдри автографът на самия Болан. Феновете се пръскат от завист.

Сумире се намръщи и въздъхна.

— Ако се изобрети автомобил, който се движи с глупави шеги, ти би могъл да стигнеш доста далече.

— Отдай това на моя беден ум — казах кротко.

— Добре, шегата настрана, помисли сега сериозно. Как смяташ, какво ми показа тя там? Ако познаеш, аз плащам сметката.

Изкашлях се лекичко и рекох:

— Показала ти е тези великолепни дрехи, с които си сега. И ти е казала: „Носи ги със здраве и, ако обичаш, идвай с тях на работа.“

— Позна — рече Сумире. — Оказа се, че Миу има богата приятелка, която притежава цяла кама̀ра излишни дрехи и фигурата й е почти същата като моята. Не е ли странен светът? Има хора, които притежават толкова много дрехи, че не могат да ги натъпчат в гардеробите си. А има и други, такива като мен, чиито чорапи на краката им никога не са ешове. Както и да е, да оставим това. Тя отиде в дома на приятелката си и се върна с цял наръч излишни дрехи. Ако се вгледаш по-внимателно, ще забележиш, че не са съвсем по модата, но на пръв поглед не личи, нали?