Харуки Мураками - Спутник, моя любов

— Скоро ще съмне.

— Ъхъ — измърморих вяло.

— Съвсем близо до дома ми живее един човек, който гледа петли, сигурно от доста време. След около половин час те ще закукуригат колкото им глас държи. Този е любимият ми момент от денонощието. Черното като катран нощно небе вече светлее на изток, когато петлите започват да кукуригат с все сила, сякаш си отмъщават на някого. Има ли петли близо до твоя дом?

В отсамния край на линията аз поклатих леко глава.

— Обаждам се от телефонната будка близо до парка.

— Ъхъ — казах. Имаше една телефонна будка на около двеста метра от жилището й. Тъй като Сумире нямаше телефон, налагаше й се да върви дотам, когато иска да се обади на някого — една съвсем обикновена телефонна будка.

— Разбирам, че не биваше да ти звъня по това време. Наистина ми е много неудобно. Дори петлите още не са пропели. Само тази нещастница Луната виси в едно източно ъгълче на небето. Прилича на износен бъбрек. Но помисли за мен — трябваше да се домъкна дотук в непрогледния мрак, здраво стиснала фонокартата. Подариха ми я на сватбата на братовчедка ми. Има снимка на двама влюбени, които се държат за ръцете. Представяш ли си каква досада? Дори чорапите си обърках, за Бога. На единия има картинка с Мики Маус; другият е вълнен, без шарки. Стаята ми е като район на природно бедствие; нищо не мога да намеря. Между нас да си остане, но не би повярвал в какво ужасно състояние са пликчетата ми. Съмнявам се дали дори някой от онези прословути крадци на дамски пликчета би им хвърлил око. Ако перверзен тип ме прати в този вид на оня свят, душата ми никога няма да намери покой. Не търся съчувствие от теб, но няма да е зле да получавам по-членоразделни отговори. Вместо тези вяли междуметия — „ммм“ и „ъхъ“. Например някой и друг съюз. Нещо по-приятно за слуха. Някое но или обаче .

— Все пак… — продумах аз. Бях капнал от умора и имах чувството, че съм в средата на някакъв сън.

— „Все пак“ — повтори тя. — Браво, приема се. Твърде малка крачка за мъж, но все пак някаква.

— Трябва ли ти нещо?

— Така-така. Искам да ми обясниш нещо. Затова се обаждам — рече Сумире и лекичко се изкашля. — Кажи, каква е разликата между знак и символ?

Изпълни ме странно усещане, че в главата ми бавно и безшумно се движи тържествено шествие.

— Би ли повторила въпроса си?

Тя го повтори:

— Каква е разликата между знак и символ?

Седнах в леглото и прехвърлих слушалката от лявата в дясната си ръка.

— Значи искаш да разбереш каква е разликата между знак и символ и затова ми се обаждаш, така ли? В неделя сутринта, в ранни зори. Хм…

— В четири и петнайсет, ако трябва да бъдем точни — каза тя. — Какво да правя, като този въпрос не ми дава мира. Каква е тая пуста разлика между знак и символ? Един човек ме пита това преди няколко седмици и оттогава не мога да си го избия от главата. Тъкмо се каня да си легна, и въпросът внезапно изплува в паметта ми. Няма да мога да се успокоя и да спя спокойно, докато не разбера отговора. Би ли ми обяснил все пак разликата между знак и символ?

— Чакай да помисля — рекох и се втренчих в тавана. Дори и буден, не ми беше лесно да обясня нещо на Сумире. — Императорът е символ на Япония. Схващаш ли дотук?

— Горе-долу — отвърна тя.

— Горе-долу не е съвсем добре. Така е записано в Конституцията на страната — казах толкова спокойно, колкото можах. — Няма място за спорове или съмнения. Ако просто не приемеш този факт, доникъде няма да стигнем.

— Добре, бе. Приемам го. Доволен ли си?

— Благодаря. Та императорът, както казах, е символ на Япония. Но това не означава, че императорът и Япония са равностойни понятия. Ясен ли съм?

— Не.

— Ами то е нещо като пътен знак — стрелка, която означава еднопосочно движение. Императорът е символ на Япония, но Япония не е символ на императора. Разбираш, нали?

— Струва ми се, че да.

— Да кажем например, че напишеш: „Императорът е знак на Япония.“ Тогава тези понятия стават равностойни. Тоест, като произнасяме думата „Япония“, все едно казваме „императорът“ и обратно. С други думи, двете понятия са взаимозаменяеми. Същото е като да кажеш: „Ако A е равно на B , то и B е равно на А .“ Това е то знак.

— Искаш да кажеш, че императорът и Япония са взаимозаменяеми? Нима е възможно?

— Не, нямам това предвид — рекох в отсамния край на линията и се хванах за главата от отчаяние. — Просто се опитвам да обясня нещата колкото се може по-добре. Нямам никакво намерение да променям местата на императора и Япония. Давам ти само един пример.