Харуки Мураками - Спутник, моя любов

Ами монозаписите на Шопенови произведения в изпълнение на Владимир Хоровиц, особено скерцото… толкова са вълнуващи, нали? Прелюдиите на Дебюси, изпълнени от Фридрих Гулда, са възхитителни и наситени с хумор. Григ на Гийзекинг е очарователен отначало докрай. Прокофиев на Святослав Рихтер си струва да бъде слушан много внимателно — тук има овладяност на чувството, неговата интерпретация точно улавя промените в настроението. А от сонатите на Моцарт в изпълнение на Банда Ландовска струи толкова топлота и нежност, че е трудно да се разбере защо не са получили по-голямо признание.

— Ти с какво се занимаваш? — попитала Миу, когато разговорът им за музиката приключил.

— Напуснах института — обяснила Сумире, — работя тук-там, пиша романи.

— Какви по-точно? — попитала Миу.

— Сложно е за обяснение — отвърнала Сумире.

— А какви книги обичаш да четеш?

— Не е възможно да ги изброя всичките. Напоследък чета Джак Керуак.

Оттук тръгнал разговорът им за „спътника“.

Ако не се смятат някои леки четива за убиване на времето, Миу почти не била докосвала романи.

— Никога не мога да си избия от главата мисълта, че всичко в тези книги е скалъпено — обяснила тя, — затова не изпитвам никакво съпричастие към героите. Винаги е било така.

По тая причина четенето й се ограничавало до книги, представящи действителността такава, каквато е, най-вече книги, които й помагали в работата.

— Какво работиш? — попитала Сумире.

— Работата ми е свързана главно с други държави — отвърнала Миу. — Преди тринайсет години на мен се падна да поема управлението на търговската компания на баща ми. Готвех се за пианистка, но баща ми почина от рак, майка ми беше с разклатено здраве и освен това не говореше японски свободно. Брат ми бе още ученик в гимназията. Аз бях голямото дете в семейството, така че по неволя трябваше да стана управител на компанията. Животът на доста наши роднини зависеше от нея и не можех с лека ръка да я оставя да отиде по дяволите.

Тя направила кратка пауза и въздъхнала.

— Компанията на баща ми първоначално внасяше сухи храни и лековити билки от Корея, но понастоящем търгува с най-различни стоки. Дори с части за компютри. Официално аз се водя шеф на компанията, но съпругът ми и по-малкият ми брат са поели управлението и не ми се налага да ходя често до офиса. Сега имам свой бизнес.

— Какъв по-точно?

— Главно внос на вино. От време на време организирам концерти. Доста пътувам до Европа и обратно, тъй като този бизнес зависи изключително от личните контакти. Влагам много усилия и съумявам съвсем сама успешно да конкурирам някои от водещите фирми на пазара. Но поддържането на бизнеса на нужното ниво отнема доста време и енергия. Не може иначе, струва ми се… — Тя вдигнала поглед, сякаш си спомнила нещо. — Между другото, ти говориш ли английски?

— Не много гладко, но мисля, че се справям. Обичам да чета на английски.

— Как си с компютрите?

— Не особено добре, но използвам един примитивен компютър за текстообработка. Сигурна съм, че ако се заема сериозно, бих могла да се справя.

— Имаш ли шофьорска книжка?

Сумире поклатила глава. Когато била в първи курс в института, се опитала да вкара на заден ход в гаража волвото комби на баща си и счупила вратата на колата в един стълб. Оттогава почти не шофирала.

— Добре. А можеш ли да обясниш с около двеста думи каква е разликата между знак и символ?

Сумире вдигнала салфетката от коленете си, докоснала леко с нея устните си и пак я върнала на същото място. Какво ли замисляла тази жена?

— Между знак и символ?

— Въпросът ми няма никакво особено значение. Просто един пример.

Сумире отново поклатила шава.

— Нямам никаква представа.

Миу се усмихнала.

— Ако нямаш нищо против, бих искала да ми кажеш какво умееш да правиш. В какво си особено добра? Като изключим това, да четеш много романи и да слушаш музика.

Сумире поставила спокойно ножа и вилицата върху чинията си, вторачила се в пространството над масата и се замислила.

— Може би ще ми е по-лесно да изброя нещата, които не мога да върша. Не мога да готвя и да чистя. В стаята ми цари пълен хаос и непрекъснато губя разни вещи. Обичам музиката, но съм напълно лишена от слух, пея адски фалшиво. Непохватна съм, не мога да шия. Липсва ми чувство за ориентация и винаги бъркам ляво и дясно. Когато съм ядосана, често троша предмети — чинии, моливи, будилници. Не мога да се овладея, макар и впоследствие да съжалявам. Нямам никакви спестявания. Стеснителна съм с непознати — и аз не знам защо — и почти нямам приятели.