Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

На деветия ден на февруари той се върна в Бибракт. Земите на битуригите бяха опустошени, повечето им боеспособни мъже бяха избити, а жените и децата — взети в плен. В Бибракт го чакаше отговорът от сената на молбата за удължаване срока на управление в провинциите му. Отговор, който бе очаквал, но дълбоко в сърцето си се беше надявал да не е такъв, ако ще само защото отхвърлянето на молбата му бе истинска лудост.

Отказаха му; сенатът нямаше намерение да се отнася с Цезар както с Помпей. Ако искаше да стане консул след три години, трябваше да се държи като всеки друг римски управител: да се откаже от империума, провинциите и войската си и да регистрира кандидатурата си лично в Рим. В отговора не се обсъждаше лекият намек на Цезар, че задължително ще бъде избран за първи консул. Всеки знаеше, че ще стане така. Той никога не участваше в избори, които няма да спечели. Нито даваше подкупи. Не смееше да дава подкупи. Имаше твърде много врагове, които търсеха повод да го изправят на съд.

Точно тогава, докато съзерцаваше това хладно и кратко писмо, Цезар състави плана си за действие.

„Те не искат да ми дадат онова, което ми се полага. Онова, което не може да ми се отрече. Въпреки това те лансират един псевдоримлянин като Помпей. Кланят му се. Превъзнасят го. Внушават му убеденост в собствената му важност, а зад гърба му му се присмиват. Е, това си е негов проблем. Един ден той ще научи какво всъщност мислят за него. Когато му дойде времето, те ще свалят маските и Помпей много ще се изненада. Той е точно като Цицерон, когато Катилина изглеждаше толкова сигурен, че ще стане консул. Добрите люде издигнаха един презрян селяк от Арпинум, за да попречат на издигането на един човек със знатна кръв. Сега лансират Помпей, за да попречат на мен. Ала аз няма да позволя това да стане. Аз не съм Катилина! Искат да се скрия в миша дупка само защото съвършенството ми ги кара да видят собствената си нищожност. Въобразяват си, че могат да ме принудят да прекося помериума, за да обявя кандидатурата си в Рим, а като премина свещената граница на града, аз доброволно се отказвам от империума си и така им давам право да ме съдят. Те всички ще чакат там, пред избирателната кабина, готови да ми отправят скалъпени обвинения за измяна, незаконно присвояване, корупция, злоупотреби… убийство, ако намерят някого, готов да свидетелства, че ме е видял да се промъквам в Латумиите и да удушавам Ветий. Ще бъда като Габиний, като Милон. Осъден от толкова много различни съдилища, за толкова много различни престъпления, че да не посмея повече да покажа лицето си в Италия. Ще ме лишат от гражданските ми права, делата ми ще бъдат заличени от аналите на историята и хора като Ахенобарб и Метел Сципион ще бъдат назначени в провинциите, за да се окичат със славата ми, също както Помпей извлече изгода от делата на Лукул.“

„Това няма да стане. Аз няма да го позволя, независимо от цената. Междувременно ще продължавам с опитите да си издействам разрешение за кандидатирането ми задочно, за да си запазя империума, докато получа неограничената власт на първи консул. Не искам за мен да се говори като за човек, нарушил конституцията. Всичко ще сторя в съгласие със завета на предците ни. Това е най-голямата ми амбиция — да получа второто си консулство по напълно законен ред. А когато заема този пост, ще мога да направя всичките им скалъпени обвинения на пух и прах, но със законни средства. Те го знаят. И затова се страхуват. Ала не могат да си позволят да загубят. Защото, ако загубят, това означава да признаят, че съм по-добър от тях във всяко едно отношение — от умствените ми заложби до благородния ми произход. Защото аз съм само един, а те са много. Ако ги победя по законен ред, те ще изпаднат в положението на сфинкса и няма да им остане нищо друго, освен да скочат от най-близката скала.“

„Все пак трябва да си изработя план и за най-лошото. Ще започна с онези неща, които ще ми осигурят победа извън законния ред. О, какви глупци! Те винаги ме подценяват.“

„Велики Юпитере, ако това е името ти; велики Юпитере, който и пол да си; велики Юпитере, който съчетаваш всички богове и сили на Рим в едно; велики Юпитере, помогни ми да победя! Ако ми помогнеш, кълна се, ще ти принеса онези жертви, които ще прославят най-много името ти и ще ти донесат най-голямо задоволство…“

Походът срещу битуригите отне четирийсет дни. Веднага щом се върна в лагера си под хедуиската крепост Бибракт, Цезар събра Тринайсети и Петнайсети легион и дари на всеки войник по една битуригска робиня, която можеха да запазят за прислужница или да продадат в робство. След това даде на всеки редови легионер по двеста сестерции, а на всеки центурион по две хиляди от собствения си джоб.