Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

За Версенжеторикс имаше лоши последици, тъй като бе обвинен в измяна не от друг, а от Гутруат. Гутруат започваше да се съмнява в способностите на пълководеца си и се чудеше дали царската корона няма да приляга по-добре на него. Версенжеторикс все пак успя да спечели военния съвет на своя страна, но не постигна голям напредък в полза на обявяването си за цар на всички гали. Защото войската, след като научи, че се наложило да отстъпи, доста го подиграваше. Военният съвет завърши по странен за галите начин — с удари на мечове по щитовете. Сетне от войската излязоха десет хиляди доброволци за увеличаване охраната на Аварикум. Това бе лесно, тъй като почвата в тресавищата лесно издържаше тежестта на един човек — бойците се прехвърлиха през стените от обратната страна на тази, на която се строеше обсадната платформа на Цезар.

На двайсетия ден работата клонеше към завършек, платформата бе достигнала толкова близо до крепостните стени, че за десетте хиляди допълнителни отбранители се отвори доста работа. До самата крепостна стена от частично пълнения ров започна да се издига дървена стена, перпендикулярна на двете странични. Цезар възнамеряваше да нападне укреплението на колкото се можеше по-широк фронт. Отбранителите постоянно се опитваха да палят защитните бараки, но се проваляха, защото Цезар бе намерил метални плоскости в Новиодунум и ги използваше за покриви на мантелите в най-близката им до Аварикум част. Тогава защитниците на крепостта насочиха вниманието си към издигащата се под укрепленията им дървена стена, опитваха се да я разрушават с куки и макари и постоянно изсипваха горяща смола и катран и запалени съчки върху главите на всеки показал се на открито римлянин.

Защитниците на Аварикум изградиха допълнителни бруствери и кули по стената, а под земята кипеше друг вид дейност. Под крепостните стени се копаеха тунели, излизащи под обсадната платформа на Цезар. Галите излизаха под съоръжението, обливаха гредите му със смола и катран и ги запалваха. Гредите обаче бяха от сурово дърво, а отдолу въздухът бе малко; големи кълба дим издадоха този план. Като видяха това, защитниците решиха да пробият дупки в своите стени, за да достигнат римските и да увеличат ефективността на огъня. Започнаха отделни схватки, Девети и Десети легион излязоха от лагера, за да се включат. Страничните мантели избухнаха в пламъци, също и лявата обсадна кула, която бе избутана по-близо до крепостните стени. Сраженията започнаха през нощта и на сутринта още продължаваха.

Някои войници започнаха да пробиват платформата с брадви, за да издълбаят канал за прокарване на вода, други отклоняваха потока, минаващ през лагера, за да потушат пожара под съоръжението.

Това бе идеална възможност за Версенжеторикс да спечели войната, ако беше нападнал в този момент с войската си. Гутруат обаче навреди на галската кауза, като го обяви, че изоставил армията си и избягал с конницата. Още необявеният цар на галите не посмя да се възползва от прекрасната възможност. Преди да бъде обявен за цар на галите, той нямаше право да предприема такова нападение, без да свика военен съвет, а това бе твърде продължително и изпълнено с кавги мероприятие. Докато се стигне до решение, битката около стените на Аварикум щеше да стихне.

На разсъмване Цезар включи в употреба артилерията си. Един от защитниците се беше оказал твърде точен в обливането на обсадните съоръжения със смола и разтопена мазнина. Една стрела от скорпион, смъртоносна и неочаквана, го смъкна от стената. Когато друг гал зае мястото му, втора стрела от същия скорпион уби и него. Щом поредният гал започнеше да излива смола върху огньовете, все същото съоръжение го поразяваше. И така продължи, докато огънят беше потушен и галите се оттеглиха. Всъщност точно артилерията спечели битката.

— Много съм доволен — сподели Цезар пред Квинт Цицерон, Фабий и Тит Секстий. — Очевидно не използваме артилерията си достатъчно ефективно. — Той потрепери, загърна се по-плътно с пурпурната си мантия. — Наближават дъждове и това поне ще прекрати пожарите. Всички да се заемат с поправянето.

На двайсет и петия ден работата беше свършена. Обсадната платформа бе осемдесет стъпки висока, триста и трийсет дълга от едната кула до другата и двеста и петдесет стъпки широка от стените на Аварикум до другата страна на рова. Дясната кула бе избутана, докато се изравни с лявата. През цялото време се лееше смразяващ проливен дъжд. Сега бе най-подходящият момент за нападение, тъй като защитниците на крепостта се криеха от природната стихия, сигурни, че никой няма да атакува при такова време. Докато стоящите на открито римски легионери, присвити под дъжда, изпълняваха привидно спокойно ежедневните си задължения, мантелите и обсадните кули се напълниха с войници. Двете кули бяха избутани по релсите си до крепостната стена и нападателите се изсипаха върху платформата със стълби и въжета с куки.