Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

— Ще рискуваме тогава.

От Агединкум до Велаунодунум имаше по-малко от един ден; крепостта падна три дни след това. Сеноните, на които принадлежеше, бяха заставени да осигурят товарни животни, да дадат всичките си провизии и да оставят заложници. Цезар се насочи веднага към Ценабум, който падна още през нощта след пристигането му. Тъй като тук бяха избити всички римски граждани и търговци, градът бе сполетян от неизбежна участ — разорен и изпепелен, плячката беше раздаден на войската. След това дойде редът на Новиодунум, главната крепост на битуригите.

— Идеално място за конницата — възкликна Версенжеторикс. — Гутруате, остани тук, край Горгобина, с пехотата. Твърде студено е за мащабно нападение, но аз мога да ударя Цезар с конницата си. Той води пехота.

Новиодунум на битуригите тъкмо падаше, когато Версенжеторикс се появи и промени решението си тъкмо когато ставаше предаването на заложниците. Някои центуриони и войници бяха обкръжени в крепостта, но успяха да се измъкнат. В разгара на битката Цезар изпрати хилядата си ремски конници начело с четиристотинте убий. Внезапното нападение свари противника му неподготвен. Конниците на галите още се престрояваха от походен в боен строй, когато с бойни викове, нечувани по тези земи от поколения, германите се врязаха в редиците им. Ожесточеното, почти самоубийствено нападение изненада галите и ремите, окуражени от убите, ги последваха. Версенжеторикс прекрати настъплението и се оттегли, оставяйки неколкостотин конници мъртви на бойното поле.

— Той води германи със себе си — извика. — Германи! Ала те яздят ремски коне. Мислех, че е зает с града; не мога да разбера как изведнъж изкара всички на бойното поле. Но той го направи. Германи!

Беше свикал военен съвет, още го болеше от поражението.

— За осем дни изгубихме три града — изръмжа Драпес от сеноните. — Велаунодунум, Ценабум, сега Новиодунум.

— В началото на април беше в Нарбон. В края на април настъпва към Аварикум — обади се Дадеракс от мандубиите. — Деветстотин и шейсет километра за един-единствен месец! Как ще се справим с него? Все така ли ще продължава? Какво ще правим?

— Ще променим тактиката — заяви Версенжеторикс, който се чувстваше по-неуверен след поражението. — Трябва да се учим от него и да го принудим да ни уважава. Той настъпва през земите ни, но това няма да продължи така. Ще го принудим да се върне в Агединкум и ще го затворим там.

— Как? — попита скептично Драпес.

— Ще са нужни много жертви, Драпес. Ще прекъснем източниците му на провизии. През това време на годината е невъзможно да се намери храна, където и да било по полетата и така ще бъде още шест месеца. Всичко е по хамбари и складове. Затова трябва да ги изгорим. Ще изгорим собствените си градове. Всичко по пътя на Цезар трябва да бъде унищожено. И никога няма да влизаме в битка. Ще го изтощим от глад.

— Ако той гладува, ще гладуваме и ние — отбеляза Гутруат.

— Ще гладуваме, но все ще намерим храна. Ще си я набавяме от местностите далеч от пътя на Цезар. Луктерий ще ни достави провизии от юг. Ще поискаме от армориките от запад. Също ще накараме хедуите да не дават на римляните нищо. Нищо!

— Ами Аварикум? — попита Битургон. — Това е най-големият галски град, толкова претъпкан с храна, че заплашва да потъне в тресавищата. Цезар дори в момента настъпва към него.

— Ще го последваме на достатъчно разстояние, така че да не може да ни въвлече в битка. Колкото до Аварикум… — Версенжеторикс се намръщи. — Да го защитаваме ли, или да го изгорим? — Слабото му лице придоби сурово изражение. — Ще го изгорим. Това е правилното решение.

Битургон потръпна:

— Не! Не! Отказвам да се съглася с това! Ти направи невъзможно за нас, битуригите, да останем настрана. И аз те уверявам, че ще се подчиня на всичките ти заповеди, ще запаля села, хамбари, дори мините си, но няма да ти позволя да изпепелиш Аварикум!

— Цезар ще го превземе и ще се запаси с храна — упорстваше Версенжеторикс. — Трябва да го изгорим, Битургоне. Трябва.

— И битуригите ще измрат от глад. Той не може да го превземе! Никой не може да превземе Аварикум! Защо се е превърнал в най-мощния град по цялата ни широка земя? Има толкова добри природни укрепления и населението му го брани толкова ожесточено, че ще остане вовеки веков. Никой не може да го превземе, казвам ти! Ако го изгориш обаче, Цезар ще се премести към някой друг град, към Герговия например, или… — Битургон погледна Дадеакс от мандубиите — … може ли Цезар да завземе Алезия?