Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Изненадата беше пълна. Галите бяха изблъскани от позициите им толкова бързо, че почти не оказаха съпротива. Оттеглиха се към главния пазарен площад и откритите пространства на града, решени, преди да умрат, да вземат живота на колкото се може повече римляни.

Дъждът продължаваше да се лее; студът стана непоносим. Нито един римски войник не слезе от крепостната стена в града. Вместо това те се наредиха по укрепленията, наблюдавайки жителите на крепостта. Настъпи истинска паника. Галите се втурнаха отчаяно към страничните врати, към стените, към всяко възможно прикритие. И пътят им бе пресечен. От четирийсетте хиляди мъже, жени и деца в Аварикум само осемстотин достигнаха лагера на Версенжеторикс. Останалите загинаха. След двайсет дни оскъдни дажби и дребни неприятности легионерите на Цезар не бяха в милостиво настроение.

— Е, момчета — провикна се Цезар пред войските си насред главния площад на Аварикум, — сега ще ядем хляб! Бобена чорба с месо! Грах! Ако погледна пак жилавото месо на някоя стара крава, по-добре да изям обувките си! Благодаря ви и ви поздравявам! Не бих се лишил дори от един от вас!

Отначало на Версенжеторикс му се струваше, че пристигането на осемстотинте оцелели от клането в Аварикум е по-лош удар, отколкото оспорването на водачеството му от Гутруат. Какво щяха да си помислят войниците? Затова той постъпи хитро — раздели бежанците на малки групички и тайно ги изпрати във вътрешността на страната, далеч от войската. На следващия ден свика военния съвет и съобщи вестта напълно спокойно.

— Трябваше да послушам инстинкта си — заяви той, без да сваля поглед от Битургон. — Напразно отбранявахме Аварикум. Оказа се, че не е непревземаем. Тъй като не го изгорихме, сега Цезар ще има предостатъчно провизии, въпреки че хедуите не му изпратиха нищо. Четирийсет хиляди души загубиха живота си, някои от тях — воини на идното поколение. И майките им. И бабите и дядовците им. Аварикум падна не поради липса на кураж у защитниците му. Причината е големият опит на римляните. Те явно още с пристигането си измислят как да превземат една крепост, дори ние да я смятаме за непристъпна. Не защото крепостите ни са слаби. А защото те притежават неподозирани сили и умения. Изгубихме четири от най-важните си твърдини, три от тях в рамките само на осем дни, четвъртата за двайсет и пет, след такъв усилен труд от страна на римляните, че сърцето ми замира само като си помисля за това. Ние нямаме традиции във физическата работа, които да се мерят с техните. Те се придвижват пеша по-бързо, отколкото ние на конете си. Строят огромни съоръжения като това при Аварикум, като унищожават дъбравите. Могат да поразяват човек след човек със стрелите си. Те са истински военни гении. И имат Цезар.

— Ние имаме теб, Версенжеторикс — обади се тихо Катбад. — Освен това численото превъзходство е на наша страна.

Той се обърна към притихналите вождове и внезапно хвърли булото на нерешителността и скромността. Изведнъж се превърна във върховния друид, извор на мъдрост, велик певец, връзка между галите и боговете им, главатар на най-могъщото свещеническо сдружение в света.

— Когато един човек се изправя като предводител на едно голямо начинание — заговори той, — той става човекът, върху чиято глава се сипят мълниите, човекът, който поема отговорността, човекът, от чийто кураж зависят всички решения. В старите времена царят се изправяше сам пред боговете, готов доброволно да жертва името си в полза на народа си, приемайки присърце всички нужди, тежнения и копнежи на всеки мъж и жена под щита му. Ала вие, вождове на Галия, не давате на Версенжеторикс цялата власт. Вие му оспорихте царската титла. Представихте си как вие ставате царе след провала му и бяхте сигурни, че ще се провали, защото със сърцата си не вярвате в обединена Галия. Търсите върховенство за себе си и за собствените си народи.

Никой не посмяваше да го прекъсне; Гутруат се оттегли в сенките, Битургон затвори очи, Драпес задърпа нервно мустаците си.

— Може наистина да ви се струва, че Версенжеторикс се е провалил — продължи с глас, нетърпящ възражения, Катбад. — Ала още е рано да се каже. Той и ние все още се учим. Вие трябва да осъзнаете, че боговете го издигнаха от нищото. Кой знаеше за него преди Самаробрива? — Той повиши още глас. — Вождове на галия, имаме само един шанс да се избавим от владичеството на Рим! От Цезар. Този шанс ни се предоставя сега. Сега му е времето. Ако изгубим, нека не е, защото не сме постигнали съгласие, защото не сме способни да признаем един-единствен човек за цар. Може в бъдеще да нямаме нужда от цар. Ала сега имаме. Версенжеторикс е избран от боговете, не от смъртните. Нито дори от друидите. Ако се боите от боговете, ако ги обичате и уважавате, подвийте коляно пред мъжа, избран от тях. Застанете на колене пред Версенжеторикс и го признайте открито за цар на Галия.