Харуки Мураками - Преследване на дива овца

— Всички умират — пророни тихо мъжът със сведени очи. Сякаш притежаваше свръхестествената способност да следи мислите ми. — Всички ние, които и да сме, все някога умираме.

След като го каза, мъжът отново потъна в тежко мълчание. Чуваше се само трескавото жужене на цикадите отвън. Тела, дращещи в последна предсмъртна ярост срещу приключващия сезон.

— Нека бъда пределно откровен с вас — подхвана мъжът.

Говореше така, сякаш превеждаше направо някакъв стереотипен текст. Подбираше правилно изразите и граматиката, но в думите му нямаше чувство.

— Едно е да говориш откровено, съвсем друго — да казваш истината. Спрямо истината откровеността е онова, което носът на кораба е спрямо кърмата. Откровеността се появява първа, истината — последна. Разстоянието между тях е правопропорционално на размерите на кораба. Ако става въпрос за нещо голямо, истината идва след доста време. Понякога се проявява вече посмъртно. Ето защо, ако на този етап не ви съобщя никаква истина, грешката не е моя. Нито ваша.

Как човек да отговори на това? Мъжът не настоя да го правя и продължи нататък:

— Вероятно се питате защо съм ви повикал чак тук. За да пуснем в движение кораба. За да го тласнем напред. Докато обсъждаме съвсем откровено въпросите, малко по малко ще се приближаваме към истината. — На това място той се прокашля и погледна към ръката ми върху страничната облегалка на канапето. — Но стига с тези отвлечени неща, нека се заемем с истинските проблеми. Онова, което ни притеснява, е издадената от вас брошура. Убеден съм, че вече са ви казали поне това.

— Да.

Мъжът кимна. Сетне, след миг мълчание, продължи:

— Сигурен съм, че това ви е изненадало. Всеки би се почувствал нещастен, ако плодовете на усърдния му труд бъдат унищожени. Още повече ако става въпрос за жизненоважна брънка в прехраната му. Това би могло да означава действителни загуби с немалки размери. Прав ли съм?

— Да — потвърдих аз.

— Бих искал да ми разкажете за тези действителни загуби.

— В нашата област действителните загуби си влизат в работата. Случвало се е клиенти най-неочаквано да отхвърлят онова, което е било създадено. Но за малка фирма като нашата това би могло да представлява заплаха за самото ни съществувание. Ето защо, за да го предотвратим, зачитаме на сто процента вижданията на клиента. В крайни случаи това означава да проверим ред по ред заедно с него цялата брошура. Така избягваме всякакви рискове. Не е лесно, но такава е съдбата на вълка единак.

— Всеки трябва да започне отнякъде — рече мъжът, за да покаже, че ми влиза в положението. — Както ми го описвате, трябва ли да тълкувам думите ви в смисъл, че заради спирането на брошурата сте понесли тежки финансови загуби?

— Да, предполагам, че би могло да се каже и така. Брошурата вече беше отпечатана и подвързана, ето защо сме длъжни до месец да платим хартията и печата. Имаме да изплащаме и хонорари на авторите на поръчаните материали. Като пари това възлиза на около пет милиона йени, за капак и трябва да ги вземем назаем, за да платим. Освен това само преди година се охарчихме за инвестиции в офис оборудване.

— Знам — каза мъжът.

— Освен това стои въпросът за договора ни с клиента, който още не е изтекъл. Намираме се в много уязвимо положение, а веднъж ако си имал проблеми с рекламната агенция, клиентите гледат да те избягват. Имахме едногодишен договор със застрахователната компания и ако той бъде анулиран заради тази история, фирмата ни всъщност ще се провали. Малка е, нямаме връзки, но се радваме на добро име, хората ни знаят. Ако някой каже и една лоша дума, с нас е свършено.

И след като приключих, мъжът продължи да ме гледа, без да казва нищо. Сетне отбеляза:

— Говорите пределно откровено. А и онова, което ми обяснихте, се покрива с нашето разследване. Поздравявам ви. Какво ще кажете, ако ви предложа безусловно покриване на загубите по спрените рекламни брошури на застрахователната компания и ви съобщя, че сегашният договор ще си остане в сила?

— Ако ми кажете това, другото е излишно. Ще се върнем към скучните си всекидневни дела и ще недоумяваме за какво всъщност е ставало дума.

— А ако получите не само това, но и допълнителна награда? Достатъчно е да напиша на гърба на визитна картичка една-единствена дума, и през следващите десет години ще останете без работа. Включително без мижавите листовки.

— Иначе казано, сделка.

— Приятелска трансакция. От добра воля направих на съдружника ви услугата да го уведомя, че рекламната брошура е спряна от печат. А ако вие покажете добра воля, аз също ще ви направя услугата да проявявам и занапред добра воля. Как мислите, можете ли го? Услугата ми е твърде изгодна. Едва ли очаквате и занапред да продължите да работите с един смотан алкохолик.