Филип Джиан - 37° 2 сутринта

— По дяволите, пак беше заспал! — казваше тя.

— КАКВО?…

Бети заставаше пред мен и ме отвеждаше в леглото, обгърнала кръста ми с ръка. Събаряше ме на матрака и започваше да ме съблича. За съжаление, след не повече от десет секунди си давах ясно сметка, че съм прекалено скапан, за да я чукам — едва си държах очите отворени, направо потъвах в съня като удавник.

Трябваше да измислим друг номер. Любехме се сутрин. Единственото неудобство беше, че трябваше да стана, за да се облекча, преди да започнем, тя също и това малко помрачаваше целия чар на заниманието, но се измъквахме от положението с идиотски шеги и бързо се залавяхме за работа. Бети беше в разкошна форма сутрин — питах се дали не ми показва номера, които си е представяла цяла нощ, караше ме да опитваме чудновати пози, правеше го с плам и понякога направо пощурявах, страшен кеф беше. Заемах се отново с бачкането, повярвал в ада и в небето, качвах се да поправя някоя антена на покрива с омекнали крака.

Една сутрин се събудих преди Бети. Слънцето проникваше вече от всички страни и аз се облегнах на лакът. Някакъв тип седеше на стол точно срещу леглото. Беше собственикът на мотела, който ни наблюдаваше внимателно. Или по-скоро наблюдаваше Бети. Трябваха ми няколко секунди, за да дойда на себе си, после видях, че сме изхвърлили завивките и Бети лежи с разтворени крака. Мъжът беше — тлъст, мазен, попиваше си потта с кърпа, а по ръцете му имаше много пръстени — рано сутрин подобни субекти могат да ви се сторят направо противни.

Придърпах чаршафа върху Бети и скочих от леглото. Облякох се, без да мога да промълвя нито дума, като се питах за какво ли е дошъл. Той ме гледаше усмихнат, мълчалив като котка, току-що срещнала мишка на пътя си. В този миг Бети се събуди и се изправи рязко с щръкнали гърди, като оправи с ръка косата, паднала на очите й.

— По дяволите! Какъв е този тип? — попита.

Онзи й кимна леко с глава и се изправи.

— И таз добра! Да не вземете да се притесните! — додаде тя.

Измъкнах собственика навън, преди цялата тази история да се заплете. Затворих вратата след нас.

Пристъпих няколко крачки на светлината, като си прочиствах гърлото. Той бе преметнал сакото си на ръка и широки кръгове пот се отпечатваха по ризата му. Не бях в състояние да разсъждавам смислено, не се чувствах много добре. Обикновено по това време би трябвало да съм започнал да се любя преспокойно с Бети. Онзи тип пъхна кърпата си под яката на ризата и ме изгледа, като се мръщеше.

— Я ми кажете, заради това момиче ли ви намирам още в леглото в десет часа сутринта?

Пъхнах ръце в джобовете, като гледах в земята, това ми придаваше отегчен вид и ми спестяваше гледката на противната му мутра.

— Не — отвърнах. — Тя няма нищо общо.

— Не би трябвало, разбирате ли, в никакъв случай не би трябвало да ви накара да забравите защо сте тук, защо ви осигурявам квартира и ви плащам, ясно ли е?

— Да, разбира се, но…

— Знаете ли — прекъсна ме той, — достатъчно е да пусна една малка обява и утре сутринта ще имам стотина кандидати, които ще се блъскат пред входа и всеки от тях ще се моли да заеме вашето място. Не искам да ви хващам натясно, защото сте тук отдавна и не съм имал истински причини да бъда недоволен от вас, но това не ми харесва. Не мисля, че можете да настанявате тук подобни момичета и да си вършите работата както трябва, разбирате ли какво искам да кажа?

— Разговаряли ли сте с Жорж? — поинтересувах се аз.

Той кимна. Направо отблъскващ беше и си го знаеше. Бе превърнал този си недостатък в истинско оръжие.

— Добре — продължих аз, — тогава той сигурно ви е казал също, че тя доста ни помага. Кълна ви се, че без нея нямаше да се справим. Да бяхте видели само щетите от проклетия циклон, почти нищо не бе оцеляло, а тя се зае с покупките, докато ние с Жорж се опитвахме бързо да ремонтираме бунгалата. Тя сложи маджун на прозорците, събра опадалите вейки и листа, търчеше напред-назад… нито за миг не е стояла без работа…

— Не казвам, че…

— И още нещо, господине, никога не е поискала да й се плати. Жорж може да ви каже, че благодарение на нея спестихме много време…

— С една дума, бихте искали да затворя очи, така ли?

— Слушайте… може би станах малко късно тази сутрин, но в момента работя по десет-дванайсет часа на ден. Ужасно много бачкане имахме, достатъчно е да хвърлите един поглед. Обикновено призори съм вече на крак, не зная какво стана днес. Бих се изненадал, ако се повтори.

Той се потеше на слънцето, обмисляше нещо, като въртеше глава на всички посоки. После огледа обстановката наоколо.