Филип Джиан: 37° 2 сутринта

Зелените й очи блеснаха, чувствах как животът отново се връща в нея, сграбчва я през кръста и разтърсва дългите й коси над масата.

— Ха, този тип сигурно си беше въобразил, че му принадлежа, ясен ти е, нали…

— Да, да, разбира се. Вярвай ми.

— Хм… като че ли от една възраст нагоре всички откачат.

— Мислиш ли?

— Разбира се, напълно изкукуригват.

Разчистихме масата, после взех двата куфара и ги внесох вътре. Тя вече действаше с мръсните чинии, виждах водата, която пръскаше пред нея. Заприлича на странно цвете с прозрачни тичинки и сърцевина от светлолюлякова изкуствена кожа — малко бяха познатите ми момичета, които можеха да носят така безгрижно минижуп с подобен цвят. Хвърлих куфарите върху леглото.

— Знаеш ли — казах, — в известен смисъл не е лошо, че стана така…

— Значи смяташ, че…

— Да, общо взето, не мога да понасям хора, но съм доволен, че идваш да живееш у дома.

На другата сутрин тя беше станала преди мен. Толкова отдавна не бях закусвал с компания. Бях забравил какво е, не си спомнях вече как се чувства човек. Станах и се облякох, без да кажа нито дума, целунах я по врата, като минавах зад нея, и седнах пред чашата с кафе. Тя мажеше с масло широки като водни ски филии, като въртеше очи, и не можех да не се усмихна — денят наистина започваше обещаващо.

— Е, добре, ще се опитам да претупам набързо бачкането — казах. — Ще прескоча до града, искаш ли да дойдеш с мен?

Тя огледа стаята, клатейки глава:

— Не, не, мисля, че трябва да сложа малко ред тук.

Оставих я и отидох да изкарам пикапа от гаража. После спрях пред рецепцията. Жорж беше полузаспал на стола си с разтворен на корема вестник. Минах зад него и взех една чанта с бельо.

— А, ти ли си? — измърмори той.

Грабна един сак и ме последва, прозявайки се. Хвърлихме бельото в дъното на пикапа и се върнахме за останалото.

— Вчера пак видях момичето — каза той.

Не отговорих нищо, мъкнех една бохча.

— Мисля, че теб търсеше. Не беше ли за теб?

Идваше, тътрейки крака. Слънцето започваше да пече яко.

— Едно момиче с къса светлолюлякова пола и дълги черни коси — прибави той.

В този момент Бети излезе от бунгалото и се затича към нас. Гледахме я как се приближава.

— За момиче като това ли говориш? — попитах.

— Дяволска работа! — изруга той.

— Точно така. Мен е търсила.

След това ги запознах и докато старчето изпълняваше любимия си номер на превзета учтивост, качих се да взема списъка с поръчките, закачен до гишето. Сгънах бележката в джоба си и се върнах в колата, палейки първата цигара. Бети се беше настанила на допълнителната седалка и разговаряше с Жорж през стъклото. Заобиколих пикапа и седнах зад волана.

— Като поразмислих — каза тя, — реших и аз да дойда.

Обгърнах рамото й с ръка и потеглих бавно, така удоволствието щеше да продължи по-дълго. Тя ми подаде ментова дъвка. Хвърли опаковката на пода. През целия път се притискаше в мен. Не беше необходимо да отварям книгата на Идзин, за да разбера колко беше хубаво.

Първо се отървахме от бельото, а след това занесох списъка с поръчките в отсрещния магазин. Продавачът в момента разлепваше навсякъде етикети. Пуснах му бележката в джоба.

— Не се притеснявай — казах. — След малко ще мина да взема нещата. И не забравяй бутилката ми…

Той се изправи прекалено бързо и си цапардоса черепа в една етажерка. И при нормални обстоятелства си беше доста загубен, а сега лицето му направо се гърчеше.

— Разбрахме се за една бутилка на петнайсет дни, не сме се уговаряли за един път седмично — каза той.

— Така е, но бях принуден да си намеря помощник. И сега трябва да се грижа и за него.

— Каква е тази история?

— Няма никаква история, а и между нас всичко ще си остане както досега. Ще продължа да пазарувам при теб, ако съумееш да проявиш повече интелигентност.

— За Бога, една бутилка седмично вече е прекалено!

— Смяташ ли, че на всички им е широко около врата?

В този момент той забеляза Бети, която ме чакаше в пикапа с бялата си фланелка и екстравагантните обеци, които блестяха на светлината. Разтърка си цицината, клатейки глава:

— Не, не бих казал — забеляза. — Но мисля, че някои мръсници се подреждат по-добре от другите.

Чувствах, че не съм в изгодна позиция, за да продължавам разговора. Оставих го да стърчи между кашоните и се върнах при колата.

— Добре, разполагаме с малко свободно време — казах. — Искаш ли един сладолед?

— Бога ми, отгатна!

Познавах добре старицата, която продаваше сладоледи. Бях сред най-добрите й клиенти в категорията „сладоледи с алкохол“ и тя често оставяше бутилката на тезгяха, за да си поговори с мен. Махнах й, докато се приближавахме. Настаних Бети край една маса и отидох да поръчам.